PROUDY > FILOLOGIE > MATERIÁLY

Наименования на славянските духове и демони и пресъздаването им на български език в детската литература

Десислава Недялкова

Вече повече от 20 години активно работя в областта на превода, от английски и полски езици. Занимавам се основно с книги, имала съм досег с най-различни жанрове – художествена литература: за възрастни – от сериозни и дълбокомислени до романтични, янг-адълт, фентъзи, детска, културна антропология, феноменология, история, пътеводители, спомени за Холокоста и съветските лагери.

Бих искала да споделя част от моя опит, който освен предизвикателство, беше преди всичко изключително забавен процес. В края на 2023 година от издателство „Сиела“ ми изпратиха за превод книга, която грабна сърцето ми и се превърна в една от най-големите ми гордости като преводач – книгата на полския писател Мачей Рожен Яга и къщата на орлови крака.

Увлекателно фентъзи за деца от 6 до 15 годишна възраст. Действието се развива в Краков, в наши дни и същевременно в едни вълшебен паралелен свят, изпълнен със славянски духове и демони. Сюжетът накратко: Яга Кокошето краче е десетгодишна вещица. Майка ѝ е прочута лечителка на магически същества, баща ѝ е потомствен къщовъд и развъжда къщи на кокоши крака. Яга живее с родителите си в Омагьосаните котловини, в село Бъбривка, а най-добрата ѝ приятелка е Пъзливка – мъничка къщурка на кокоши крака с размерите на къщичка за кукли. По време на Еньовденския пазар някой нахлува в селото - отвлича родителите на Яга и открадва ценните яйца, от които скоро трябва да се излюпят новите къщи на кокоши крака. Който и да го е направил, действа от името на могъщ поръчител, чиято цел е да използва яйцата за древен ритуал и да възстанови стария ред в магическия свят. Яга трябва да спаси семейството си, да върне поверениците на баща си и да осуети пъкления план на заговорниците, затова се отправя към Магическия Краков, скрит от очите на простолюдието, където има повече феи, демони, зли бесове и мори, готови за всякакви щуротии, отколкото в който и да е друг град в Европа. Яга открива великия магьосник - майстор Ян Твардовски, който в замяна на помощта да намери родителите на момичето, очаква тя да приеме да работи при него. Яга се превръща в стопанин на Дома на неспокойната старост - убежището за магически същества, създадено от магьосника. Тя трябва да се грижи за удобствата на обитателите му, но най-важната ѝ задача е да вдъхне отново живителна енергия на Безстрашната – вековната къща на майстор Ян. Безстрашната е вече много стара и състоянието ѝ се влошава: стените ѝ се вкаменяват, стълбищата ѝ не държат, не е изпъвала краката си от десетилетия, а на всичкото отгоре все по-често изпада в сън. А за нея твърде дългият и дълбок сън означава смърт.

Авторът щедро се е възползвал от полските легенди и богатия свят на славянските митични същества, както и на някои източни и западноевропейски страни и култури. Основен източник на славянските митични същества, залегнали в книгата, е много подробният и богато илюстриран славянски бестиарий: “Bestiariusz Słowiański. Część pierwsza i druga”, Witold Vargas, Paweł Zych, 2022 Wydawnictwo BOSZ.

Някои от славянските духове и демони в книгата присъстват и в българския фолклор и във фолклора на останалите славянски народи, като например: лесник (дървесен пастир) / borowy (pasterz dzew) [от bór – бор] горски дух, повелител на горите, обитава затънтени горски кътища и запустели места; домник / domownik [от dom – дом, къща] домашен дух, появява се, когато никой не гледа, пази къщата и се грижи за домакинската работа; водник / wodnik [от woda – вода] господар на реките, потоците и изворите, мнителен и претенциозен, изисква специално уважение; полунощница / nocnica (północnica) [от noc - нощ] зъл женски демон с вид на красива, млада жена; броди по „разпътно време“ (от полунощ до зори), когато повечето зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и „разпътват“, тоест водят в грешна посока; полудница (полуденица) / dziennica (południca) [от dzień – ден] посестрима на полунощницата; жесток полски дух, също с вид на красива, млада жена; броди по пладне из нивите, особено по време на жътва; блуждаещ пламък / błędny ognik [от błąd – заблуда] израз, употребяван във фолкклора за призрачна светлина, виждана от пътниците нощем, особено над мочурища или блата.

Но голяма част от тях бяха непознати за България и съответно нямаха еквивалент на български език. За целта трябваше подробно да се запозная с характеристиките на митичните духове и демони и да им дам български наименования, следвайки езиковите характеристики и модели на имената на вече познатите в българския език славянски духове и демони.

Обикновено самото наименование на демон, дух подсказва къде живее или с какво се занимава съществото. На тази основа изградих наименованията им, така че както и при вече познатите, от самото начало да станат разбираеми за читателя и да подсказват що за дух или демон е героят в сюжета. В българския език голяма част от тях са с характерната наставка „-ик /-ник“, така че заложих основно на нея.

Някои полски наименования бяха благодатни и позволяваха бърза и сполучлива трансформация на български: лапидух / łapiduch [от łapać – хващам и duch - дух] демон от народните вярвания на сандомежките гори; дебнел непокаялите се души на починали хора, никога не вреди на живите; вихрушник / kręcik [от kręczyć się – въртя се, вихря се] вятърен демон, кара въздуха да се вихри около него чрез въздушната му тръба, обича пакостите, игрите и забавленията; шептящ / szepton [от szeptać – шептя, шепна] лечител или лечителка; използват дарбата на гласа си, за да лекуват заболявания, които не се разпознават от обучените знахари и лечители; мъгленица / oparnica [от opary – изпарения] русалка, обитаваща мъглите и изпаренията, образувани от планинските потоци; бъзник / bzionek [от bez – бъз] малък горски дух-пазител, приема формата на малко човече; живее обикновено сред храстите на растението бъз; мерител, мерник / miernik [от mierzyć – меря, измервам] демон, каеща се душа на несправедлив земемер, често се представя като пълзящ или летящ пламък; обитава ниви, ливади, площади и пътища; болестник / chorobnik [от choroba - болест] демон на слабостта, явява се в облика на болнаво, немощно, грозно старче и ходи по селата да разнася болести; въртеливец / wietrzyca [от wiatr – вятър] в традицията на полските гурали (планинци) зъл атмосферен дух, който се явява при силен вятър, отвлича различни предмети, може да лиши човек от говор и да чупи кости; сходен с общославянския бяс; студник / mrzelec [от mróz – студ, мраз] кашубски демон на острия студ, направен е от лед, появата му вещае нещастие и огромни щети по стопанствата; приказници / bajów [от bajka – приказка] приказна фигура, която увлекателно разказва приказки и всякакви истории; заблудник / błędnik [от błąd – грешка, заблуда] злонамерен полски или горски демон, познат в източна Мала Полша; обърква пътниците и ги заблуждава; оплетник / plątacz [от plątać – обърквам, оплитам] магически вредител, паякообразно същество с осем крайника, обича да оплита всичко, което си вие и извива; добродушник / dobrochoczy [от dobro – добро и ochota, ochoczy – желание, желая] горски демон, закрилник на растенията в гората; дървестница / drzewice [от drzewo – дърво] женски горски демон, обитаващ различни дървета; езерница / jeziornica [от jezioro – езеро] водно създание, обитаващо големите сладководни водоеми.

По-сложна беше ситуацията със следните демони и изградих българските им имена изцяло въз основа на характеристиките им: облачник (пастир на бурите) / płanetnik (pasterz burz) [от płaneta – планета] демон или полудемон, олицетворяващ атмосферните явления; смятало се, че облачникът има власт над облаците, изпраща бури и градушки; жарник / piecuch [от piec - печка] домашен дух, който живее сред жаравата и обича да се топли на горещите въглени на печки, пещи и огнища.

Изцяло нови, но много любопитни и сладки наименования се получиха за следните демони: цигулник / ankluz [от лат. глагол claudo, claudere „затварям; блокирам“, който впоследствие се видоизменя в include, includare] свирещ демон, живее в улуците на старите сгради и се храни с музика; обича да обсебва различни музикални инструменти, най-много предпочита цигулките; когато обсеби цигулката на някой уличен музикант, той започвал да свири много по-хубаво отпреди; дукатник / inkluz [от от лат. глагол claudo, claudere „затвярам; блокирам“, който впоследствие се видоизменя в include, includare] странно малко създание, загнездва се в някой златен дукат и оставал там; такива пари лесно можели да се похарчат на някоя сергия или в гостилница, а след известно време, благодарение на живеещото вътре същество, се връщали в джоба на първоначалния си собственик.

Други интересни думи в книгата: къщовъд / hodowca chat [от hodowca – животновъд, развъдчик] развъжда къщи на кокоши крака; кошмарник (укротител на мори, магьосник на кошмари, проклятник, заклинател на зли видения) / koszmarnik (zmorca, zaklinacz koszmarów, mararz) [от koszmar – кошмар, лош сън; zmora – мора, зъл дух на умрял, загинал от неестествена смърт ] повелител на зли видения и кошмари; нормалници / zwyklaki [от zwykły – обикновен, нормален] обикновени хора като вас и мен, които живеят в паралелния свят на вълшебниците, демоните и духовете; желехлъз / glutośluz [от glut – слуз, лигаво; śluz – слуз] субстанция, изобретена от малката Яга и която хвърлена от високо и далече при допир с твърд предмет нараства и се издува като надуваем басейн.

Тъй като книгата е детска, не беше нито удобно, нито практично всички демони, духове и вълшебни същества, които се появяват на страниците, да бъдат свалени в бележки под линия, защото щеше да направи процеса на четене тромав, накъсан и не особено приятен. Затова с одобрението на издателството и съгласието на автора ги изведох в края на книгата като речник. Реших да включа вътре не само славянските и някои други източни демони и духове, присъстващи в книгата, но и всички известни подобни същества в българския фолклор. Получи се доста интересно и любопитно четиво, което успешно допълни книгата.

Яга и къщата на орлови крака се прие много добре от българските читатели – и малки, и по-големи. И много се надявам издателството да ги зарадва и с останалите книги от поредицата.

През 2025 г. преводът е номиниран за наградата за превод „Виктор Пасков“.