Кремена Рикова

Обект на изследване в този доклад е библейската символика и нейната трансформация в романите на Мария Лалева „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“.

Целта, която си поставям, е да представя някои от най-значимите библейски символи, които присъстват в романите на Лалева, и да покажа дали те се следват без промени или се променят в интерпретацията ѝ.

Работна хипотеза: анализът обобщава някои от основните резултати от разглеждането на библейската символика в романите на Лалева и подчертава тяхната роля за разкриването на символните значения в текстовете, както и тяхната интерпретация на съвременното разбиране за духовността и човешкото съществуване.

Изложение: избраният акцент е върху някои от водещите за смисъла на романите –библейски символи като скалата, архангелите, водата и словото. Всеки от тези символи се разглежда както в контекста на библейската традиция, така и през призмата на тяхното значение в литературата, с особен акцент върху начините, по които Лалева ги преосмисля, за да предаде важни духовни и екзистенциални послания.

Архангелите – носители на божествения ред и съдба

Един от най-значимите библейски символи са архангелите

В християнската традиция архангелите са висши ангели, които действат като посредници между Бога и човечеството. Те имат важна роля в предаване на Божията воля, защита на вярващите и възпитаване на духовния ред в света.

Архангелите са не само изпълнители на божествени заповеди, но и символи на висши духовни качества като сила, мъдрост, изцеление и защита. Като например архангел Михаил – той е борец с неправдата и злото, водител на ангелите в битката срещу Сатаната.

Архангелите в творчеството на Лалева

За разлика от библейската символика в романа на Мария Лалева – „Пасиансът на архангелите“, архангелите се явяват по-скоро като картите, които влияят на героите и техните решения (както личи и от заглавието). Те играят ключова роля, но не като носители на съдбата и представители на божествените принципи, а точно обратното. Образите им са преобърнати.

Архангелите за Лалева не са пасивни наблюдатели, а активни участници в живота на хората, които трябва да преодолеят не само външни препятствия, но и собствените си демони.

Архангелите в нейните произведения не са стереотипни фигури, които само предават божията воля, както е с един от героите в романа „Живот в скалите“ – Михаил (името не е случайно). Той е представен като контрапункт на архангел Михаил – символизира човека, който е пустинникът, самотникът, „един пропил се актьор“. Присъствието му в романа не само вдъхновява, но и провокира читателя да се запита: „Ако срещна своя вътрешен Михаил – ще имам ли смелостта да го последвам?“

Скалата – символ на вечност, устойчивост и божествена опора

Скалата в Библията е символ на устойчивост и непоклатимост, нещо, което не може да бъде разрушено или подкопано. Това е не само физическа защита, но и духовна опора. Скалата се отличава и с височина спрямо обектите и субектите. Символът ѝ означава и извисеност спрямо останалите в равнинността на изображението.

Един от основните аспекти на скалата в библейския контекст е също свързан със спасението и изкуплението. Във време на изпитания, когато човешките усилия са недостатъчни, скалата е образ на сигурността и спасението, което идва от Божията воля и благословия.

Скалата в романите на Мария Лалева

Образът на скалата се среща като основен символ, който изразява същността на духовното и екзистенциалното пътуване на героите. В романа „Живот в скалите“ например самото заглавие вече подготвя читателя за едно пътуване, в което камъкът и скалата играят важна роля в контекста на човешкото страдание и самопознание. В този роман животът в скалите символизира усамотение, скрито знание и преодоляване на вътрешни бариери, свързани с болката и самотата.

Скалата се трансформира в интимно пространство на себепознание и духовно израстване. В "Живот в скалите" героят Михаил живее буквално и метафорично "в скалите" – в изолация от обществото, търсейки вътрешна хармония. Скалата тук е символ не толкова на божествената непоколебимост, колкото на личната устойчивост, придобита чрез страдание и съзерцание. Така традиционният библейски символ е преобърнат - обърнат към човека, към вътрешната психична реалност.

Скалата се използва не просто като част от природния пейзаж, а като ключов символ и има почти майчинско присъствие – тя е „твърда“, но приемаща, дълбока и мълчалива. Може да се интерпретира и като първоизточник на мъдрост и тишина, както е и женската енергия в романа.

Водата – символ на пречистването и духовното новораждане

Водата има дълбоко значение в библейската символика и е свързана с основни духовни концепции като пречистването и божията благодат. Тя е използвана многократно в Стария и Новия завет, като средство за осъществяване на духовна трансформация и свързване на човека с Бога.

В библейската традиция водата е както разрушителна, така и спасителна, защото тя има способността да пречисти, но и да преобрази.

Водата като символ при Мария Лалева

В текстовете ѝ водата обикновено съпътства моменти на важни вътрешни решения или кризи на героите. Например, героите преминават през водни пространства като символ на преминаването през изпитания и промени в тяхната душевна същност.

В „Живот в скалите“ водата се свързва с женското начало и по-скоро – миналото, за разлика от библейското тълкувание за символ на ново начало. Тя е променящата сила, която винаги се движи, винаги тече – тя никога не е същата. Това я прави важен знак за вътрешното развитие на героите – никой не излиза същият от „реката на себе си“.

В романите на Лалева героите, преминавайки през водата, откриват нови проблеми за своето съществуване, откриват лични истини и духовна свобода.

Словото и мълчанието – свещените инструменти на познанието

В библейската традиция словото е свързано с божията сила и творческо начало. В началото на Евангелието от Йоан се казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1).

Словото не е само средство за комуникация, а източник на творение и истинска мъдрост.

Мълчанието, от друга страна, често се свързва с времето за размисъл и търсене на Бога, като в много случаи Божият глас идва след дълго мълчание (например, при пророк Илия, който чува Бога не в бурята, а в тихия вятър).

Значение в романите на Лалева

В творчеството на Мария Лалева словото играе важна роля като средство за изцеление. Герои, които говорят открито за своите чувства и вътрешни конфликти, намират начин да се освободят от тежестта на миналото.

Мълчанието пък позволява героите да осмислят своите решения и да чуят вътрешния си глас, без да бъдат прекъсвани от външния свят или да търсят Бог.

Словото не е източник на творение и истинска мъдрост, както е в Библията. В романите на Мария Лалева чрез думите героите ѝ преминават през трансформации – изреченото слово е катарзис и начин за разкритие на личните истини. В същото време тишината носи своята сила, а не търси Бог.

Чрез мълчанието героите могат да достигнат до най-дълбоките нива на своето съществуване, което е не по-малко важно за техния път към вътрешната трансформация и духовното израстване.

Заключение

Библейската символика в романите на Мария Лалева е същностен семиотичен аспект за разкриване на дълбоките духовни и философски теми, които тя изследва. Тези символи носи библейски корени, но в творчеството ѝ те намират ново значение, свързано с личните търсения на героите и тяхното вътрешно възраждане.

Мария Лалева до голяма степен обръща, преосмисля и осъвременява библейската символика в романите си. Това обаче не означава, че я отрича – напротив, тя я вгражда в нов контекст. Интерпретира библейската символика, като кодира собствен текст чрез трансформацията на знаците.

Библейските символи при нея се връщат към своя първоначален, архетипен смисъл – но вече адаптирани към нуждите на съвременния човек, който не търси спасение отвън, а в собствения си вътрешен свят. Чрез този подход Лалева постига едно модерно, хуманистично християнство, в което най-важната литургия се извършва в човешкото сърце.

Библиография

ДАЧЕВА, Г. Семиостилистика. София: Център за семиотични и културни изследвания. 2001.

ДАЧЕВА, Г. Семиостилистиката: знаковост и текстовост. София: Център за семиотични и културни изследвания. 2001.

ДАЧЕВА, Г. Стилистични кодове на комичното. София: Център за семиотични и културни изследвания, 2002.

ШЕВАЛИЕ, Ж. – ГЕЕРБРАНТ, А. Речник на символите. Том 1: А–Л. София: Петриков. 1996.

ШЕВАЛИЕ, Ж. – ГЕЕРБРАНТ, А. Речник на символите. Том 2: Митове, сънища, обичаи, ритуали, форми, фигури, цветове, числа и др. София: Петриков. 1996.

ПЪРС – СОСЮР. Теория и практика на знака. I. Част. Опит за съпоставка. I. Глава. [онлайн]. [цит. 23. 6. 2025]. Достъпно на: https://semkata.net/?p=78

Кремена Рикова е преподавател по български език и литература в професионална гимназия в София. Завършила е бакалавър „Българска филология“ и магистър „Компютърна лингвистика и информационни технологии в хуманитаристиката“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, гр. София. Научните й интереси са в областта на семиотиката, стилистиката и българския език.

Контакт: krem_klasic@abv.bg