Коста Славов

Аbstract: The article examines the use of certain phraseological units with a color term component (white and green) in Bulgarian public speech, in which lexical actualization is observed. This process often reflects changes in the social, political, and cultural context. The actualizations that most strongly attract attention are those in which new aspects appear in the meaning of a known phraseological unit, while its easily recognizable original form is preserved. The text traces the change, which can be both structural (related to changes in the composition of the expression) and semantic (referring to semantic transformation). The excerpted material is from the corpus https://www.clarin.si/ske/#concordance.

Keywords: idioms, public speech, dynamics, lexical actualization, color.

Резюме: В статията се разглежда употребата на определени фразеологизми с компонент звания на цвят (бял и зелен), в българската публична реч, при които се наблюдава лексикална актуализация. Този процес често отразява промените в социалния, политическия и културния контекст. Актуализациите, които най-силно привличат внимание, са тези, при които се появяват нови аспекти в значението на познатия фразеологизъм, като същевременно се запазва лесно разпознаваемата му първоначална форма. В текста проследяваме промяната, която може да бъде както структурна (свързана с промени в състава на израза), така и семантична (отнасяща се до смислово преобразуване). Ексцерпираният материал е от корпуса https://www.clarin.si/ske/#concordance.

Ключови думи: фразеологизми, публична реч, динамика, лексикална актуализация, цвят.

Настоящата статия се фокусира върху употребата и актуализацията на фразеологизми, съдържащи компонент название на цвят, в българската публична реч. Цветът, като богат на културни и символни асоциации елемент, често присъства във фразеологичния фонд на езика, но неговата интерпретация и употреба могат да претърпят динамика в зависимост от контекста. В рамките на това изследване ще бъдат разгледани конкретни примери на фразеологизми с компонент название на цвят бял и зелен, с цел да се анализира как те се адаптират и придобиват нови нюанси в своето значение в съвременната българска публична комуникация.

Речниковите дефиниции на фразеологизмите, са ексцерпирани от следните лексикографски източници: Фразеологичен речник на българския език, М. Ничева, 2002, Фразеологичен речник на българския език А – Я, М. Банова, Ст. Димова, 2014; Фразеологичен речник на българския език, В. Вътов, 2019.

Целта на настоящото изследване е да анализира процесите на актуализация, на които са подложени фразеологизмите с компонент на цвят в съвременната българска публична реч. По-конкретно, изследването се стреми да установи как социалните, политическите и културните промени се отразяват върху употребата и значението на тези устойчиви езикови единици в публичния дискурс.

Фразеологизмите често се използват в публичната реч както с основното си значение, така и в актуализирана форма. Тази промяна се извършва с различни цели и може да засегне както смисъла, така и структурата на израза. Спецификата на функционирането на фразеологизмите в медийния и публичния дискурс, като цяло, до голяма степен е подобна на особеностите на използването и трансформациите на фразеологията в художествените текстове, но актуалността на комуникативната ситуация, злободневността в медийната и публичната реч пораждат специална експресивност и специфични начини за креативно използване на фразеологизмите (Mokienko 2016).

В настоящото изследване използваме определението на българската фразеологична школа, представено от К. Ничева (Nicheva 1987, p. 19), която определя фразеологичната единица като общоизвестно, обособено, относително стабилно и възпроизводимо езиково образувание със съставно значение, изградено от думи със заличено или напълно загубено самостоятелно значение, семантично и функционално близко до думата, обикновено представляващо словосъчетание или изречение и често притежаващо изразителност. Използваме също и определението за фразеологизми на чешкия лингвист Ф. Чермак (Čermák 1982), който ги описва като стабилни съчетания от поне две езикови единици (морфеми, думи, словосъчетания, изречения), характеризиращи се с формални, колокационни и семантични отклонения и функциониращи като цялостна единица на по-високо ниво. Според Чермак (Čermák 2017a) става дума за устойчиви словосъчетания, чието значение невинаги може да бъде разбрано от значенията на съставните им елементи.

Според Млачек актуализацията на фразеологизмите обикновено конкретизира първоначалното значение на фразеологизма, дори понякога фразеологизмът може да придобие дословно звучене според отделните използвани лексикални компоненти, включени в него (Mlacek 1984, p. 114). Възможностите за актуализация на фразеологизмите не са неограничени, тъй като не всеки компонент на фразеологизма предоставя еднакви възможности за актуализация (това зависи например от частите на речта, съдържащи се във фразеологизма, от степента на семантична връзка на компонентите на единицата и т.н.) (Сталянова / Крейчова, 2024, 303).

Процесите на актуализация при фразеологизмите имат своите граници, тъй като не всички елементи, които ги съставляват, позволяват еднакъв обхват на промяна. Тези ограничения зависят от различни фактори, като например вида на думите (части на речта), които участват във фразеологизма, както и от степента на смислова обвързаност между отделните му компоненти. Актуализацията трябва да носи нова информация, да разширява или стеснява, да уточнява, да конкретизира първоначалното значение на единицата (Mlacek 2001, pp. 148–149).

В рамките на лингвистичната терминология, освен понятието актуализация, се наблюдава употребата и на термина неологизация. Според Валтер и Мокиенко (Valyter, Mokienko 2019, p. 610), фразеологичните неологизми са емоционално натоварени устойчиви изрази, които не фигурират в речниците и се появяват по различни начини: като новосъздадени единици, като актуализирани стари изрази в нови обществени условия или като резултат от трансформация на известни паремии, цитати и устойчиви словосъчетания, включително заимствани от други езици.

В. Мокиенко говори и за фразеологични иновации, определяйки ги като фразеологизми, които са нови или по форма, или по смисъл, или и по форма, и по значение в контекста на разглеждания период от развитието на книжовния език спрямо предходния период (Сталянова / Крейчова, 2024, 303).

В статията ще бъде разгледан процесът на промяна – както в своята форма, така и в своето значение – при фразеологизми в българския език, които съдържат компонент, назоваващ цвят.

За целите на настоящото изследване използваме данни от корпуса: ПарлаМинт корпус (корпус с парламентарна реч, достъпен на https://www.clarin.si/ske/#concordance). Приведените в текста примери са запазени в автентичния си правописен и пунктуационен вид.

Лексикографскo и корпусно представяне на фразеологизми с компонент на цвят- „бял“.

Семантиката на фразеологизма виждам звезди по пладне (посред бял ден), е представена по следния начин в лексикографските източници: 1. Сполетяват ме внезапно неприятности, беди; патя си, тегля. 2. Закана – зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото ( Вътов, 2019). В изследваните примери се наблюдава следната промяна: 1. Формална и семантична актуализация на фразеологизма (привиждат, появиха, вади, докарват, червени) звезди посред бял ден; 2. Семантична актуализация (червени звезди посред бял ден); 3. Контаминация (свалям + звезди посред бял ден). В първия пример се забелязва разширяване на семантиката (нереално, объркано състояние на човека да вижда неща, които са невъзможни през деня), чрез замяна на лексеми виждам с привижда се. във втория пример наблюдаваме субституция на компонента виждам с компонент появиха. Заместването води само до структурна промяна на фразеологизма. В третия пример фразеологизмът „вади звезди посред бял ден“ претърпява семантична промяна спрямо инвариантът „виждам звезди посред бял ден“, като акцентът преминава от изненада към действие. Тази трансформация разширява значението на израза, което се развива според контекста, в който е използван.

1. Формална и семантична актуализация на фразеологизма

В началото си мислех, че звезди посред бял ден ми се привиждат, когато се загледах и разбрах, че са просто падащи звезди. Анализирайки първия пример, констатираме разширяване на семантиката на фразеологизма „виждам звезди посред бял ден“ (описващо нереално, объркано състояние, при което човек възприема невъзможни дневни явления). Това разширение се реализира чрез лексикална субституция, при която глаголът виждам е заменен с привижда се. Тази замяна запазва основната семантична рамка на нереално възприятие, но добавя нюанс на илюзорност и вътрешно, субективно преживяване.

Изключвам купешките защото са много твърди а и от последната стрелба с червен ластик направо ми се появиха звезди посред бял ден като се скъса и ме цапна през лицето; Във втория пример наблюдаваме структурна промяна в резултат на компонентна субституция: виждам е заменен с появиха в състава на фразеологизма. Тази замяна води до вариантност на фразеологичната единица, като запазва първоначалното значение, свързано с неочаквана или шокираща ситуация, но променя глаголното действие от възприятие към появяване. Следователно, тук акцентът е върху формалната трансформация, без съществена промяна в основната семантика.

И ме обичаше – достатъчно, за да ми вади звезди посред бял ден от бой, когато се държах като идиот; В третия случай, фразеологизмът „вади звезди посред бял ден“ претърпява семантична деривация спрямо своя инвариант „виждам звезди посред бял ден“. Чрез замяната на глагола виждам с вадя, семантичният фокус се измества от статично състояние на изненада към динамично действие. Следователно, значението на фразеологизма се развива в зависимост от контекстуалната му употреба.

След като станеш експерт, ще можеш с изключителна точност да откриваш точките, които ти докарват звезди посред бял ден. Анализирайки четвъртия пример, можем да идентифицираме едновременно формална модификация и семантична деривация на фразеологичната единица. Наблюдава се лексикална субституция, при която неуточненият глаголен компонент на инварианта виждам/вади звезди посред бял ден е заменен с глагола докарвам. Тази промяна води до образуването на ново съчетание – докарват звезди посред бял ден. В резултат на тази структурна трансформация, фразеологизмът претърпява и семантично отместване. В конкретния контекст на употреба, новообразуваният израз се отдалечава от първоначалната си негативна конотация, свързана с физическа болка или състояние на замаяност (характерни за традиционните употреби на инварианта). Вместо това, контекстът обуславя развитието на ново значение, свързано с приятно чувство, което се различава от конвенционалното лексикално значение на съставните му елементи и от общоприетата семантика на базовия фразеологизъм.

2. Семантична актуализация.

Оказа се, че той май е подозирал, че ако не изпълни поетите си обещания към Кремъл, ще види червени звезди посред бял ден. В този конкретен случай употребата на фразеологизма „ще види червени звезди посред бял ден“ придобива специфично интенционално значение, обусловено от политическия контекст и взаимоотношенията с Кремъл. За разлика от традиционното значение на израза, свързано с внезапна болка, замаяност или силен шок, тук той се използва метафорично за да обозначи негативни последствия или наказание, които ще последват, ако не бъдат изпълнени поетите ангажименти към Кремъл. Лексикалната субституция на цвета „червени“ (вместо „бели“, както е в по-често срещания вариант) може да има допълнителна символична натовареност, асоциирайки се с властта и влиянието на Кремъл. Следователно, в този контекст фразеологизмът се променя семантично, като запазва елемента на внезапност и неприятност, но го пренася в сферата на политическите санкции и принуда.

3. Контаминация

И да намалите възрастта за пенсиониране и да сваляте звезди посред бял ден на избирателите си, няма да можете да реанимирате ГЕРБ като партия-носител на основните ценности на демокрацията. Фразеологизмът свалям звезди посред бял ден от фразеологизмите: свалям (снемам) звезди <те> <от небето>, със значение „хваля се с обещания за невероятни неща“, (Вътов, 2019) и виждам звезди по пладне (посред бял ден). 1. Сполетяват ме внезапно неприятности, беди; патя си, тегля. 2. Закана – зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото.(Вътов, 2019). В тази ситуация можем да кажем, че формално имаме контаминация, но семантичното значение всъщност е само свалям звезди, тоест обещавам неизпълними неща.

Фразеологизмът „бели пари за черни дни“ със значение ‘спестявания за всеки случай на нужда’, е регистриран само в един речник. (Вътов, 2019).

Изследваните примери в публичния дискурс посочиха следните актуализации: изпускане на компонент, замяна на първи компонент, замяна на втори компонент, вмъкнат компонент.

1. Фразеологизми, в които се наблюдава изпускане на компонент: за черни дни; пари за черни дни.

Инфлацията изяжда спестяванията за черни дни и намалява покупателните възможности. ; Те имат пари за черни дни. В изследваните примери се наблюдават промени в количествения състав на фразеологизма „бели пари за черни дни“, в първия пример прави впечатлени изпускане на два компонента бели и пари, а във втория пример само първия компонент бели. Изпадането на тези компоненти не води до промяна на значението.

2. Фразеологизми със замяна на първи компонент „бели пари“: бели евра за черни дни; паричен резерв за черни дни; 1-2 заплати за черни дни; малко кинти за черни дни; бели милиони за черни дни; бели магии за черни дни; Червени пари за черни дни; зелен гущер за черни дни; Бели ваксини за черни дни

Чекмеджетата са ви пълни – бели евра за черни дни.; Днес малко хора успяват да отделят паричен резерв за черни дни; Мнозинството депозанти на банката са скътали по 1-2 заплати за черни дни; . на героят ни не е дадена възможност да открадне малко кинти за черни дни; добра пенсийка ще вземе, заделил е бели милиони за черни дни, а и имотец е скътал. Анализът на изследваните от нас примери откроява структурна модификация в началната част на фразеологизма „бели пари за черни дни“ чрез лексикална субституция на първия адвербиален определител. В първите пет разгледани случая се констатира единствено вариантност на фразеологичната единица на синтактично равнище, тъй като замяната на компонента не води до семантична деривация или актуализация на цялостното значение на фразеологизма.

През последния петгодишен период, доминиран от темата за ваксинацията, наблюдаваме актуализация на фразеологизма „бели пари за черни дни“ в публичната реч, проявила се като неологизъм „бели ваксини за черни дни“. Тази трансформация представлява ярък пример за лексикална субституция, при която маркираният компонент „пари“ е заменен със семантично натоварения в съвременния дискурс „ваксини“. Новият израз запазва основното значение на заделяне на ценен ресурс за бъдещи трудни или непредвидени обстоятелства, като само тематично се пренасочва към сферата на здравеопазването. Следователно, можем да кажим, че въпреки формалната промяна, не се наблюдава съществена семантична деривация или развитие на ново, различно от първоначалното, значение на фразеологизма.

3. Фразеологизми със замяна на втори компонент „черни дни“ и актуализация на семантиката:

Бели пари за грешни разходи; Бели пари за детски бъднини; бели пари за нашите червени деца; Бели пари за черни мерцедеси; Бели пари за черни петъци.

Настоящата група примери фокусира върху фразеологизма „бели пари за черни дни“ в неговата употреба в публичната реч и негови варианти, формирани чрез субституция на втория му компонент – „черни дни“. Анализът на ексцерпираните случаи демонстрира семантична актуализация на първоначалния фразеологизъм.

Във варианта „бели пари за грешни разходи“ се наблюдава лексикална замяна на „черни дни“ с „грешни разходи“. За да се декодира семантиката на новообразувания израз, е необходим контекстуален анализ. „Грешни разходи“ проявява полисемия, обозначавайки както неразумно похарчени средства, така и непредвидени, но считани за нежелателни плащания. В резултат на тази субституция, фразеологизмът придобива ново значение, което се откъсва от първоначалната идея за спестяване за трудни моменти и се фокусира върху честно придобити средства, които са изразходвани нефункционално. Фразеологизмът „бели пари за детски бъднини“ също демонстрира семантична деривация чрез замяната на „черни дни“ с „детски бъднини“. Новата семантична рамка се свързва с концепцията за спестовност, насочена към осигуряване на добро бъдеще за децата. Наблюдава се целево пренасочване на идеята за заделяне на средства. В случая с „бели пари за нашите червени деца“ е налице по-комплексна трансформация: интерфиксация на притежателното местоимение „нашите“ и субституция на „черни дни“ с „червени деца“. Актуализираният вариант е семантично многофункционален и подлежи на различни интерпретации в зависимост от дискурсния контекст. В социално-политически план, употребата на „червени“ може да се прави намек към социалистическата идеология. В този прочит, развиващата се семантика се свързва с ресурси, предназначени за децата на активни комунисти, контрастирайки с речниковото значение за спестяване за неблагоприятни ситуации. Тази трансформация илюстрира как компонентното разширение и лексикалната замяна, съчетани с контекстуални препратки, могат значително да променят прагматичния заряд и интерпретативния потенциал на фразеологизма.

В българската публична реч се наблюдава актуализация на фразеологизма „бели пари за черни дни“ в новообразуваната форма „бели пари за черни мерцедеси“. Тази трансформация илюстрира прагматична адаптация на устойчивия израз към съвременния социален контекст. От структурна гледна точка е налице лексикална субституция, при която компонентът „дни“ е заменен с конкретното съществително „мерцедеси“. Тази замяна води до семантична деривация, при която първоначалното значение, свързано със заделяне на средства за бъдещи трудности, се преосмисля и специфизира. Новата семантична интерпретация отразява социални тенденции в страната, където наред с традиционната предпазливост, спестяванията се насочват и към придобиване на символи на висок социален статус, конкретно луксозни автомобили от марката „Мерцедес“ в черен цвят.

Фразеологизмът „черен петък“ показва полисемия, проявявайки различни семантични реализации в зависимост от дискурсния контекст. През последните години се наблюдава семантично разширение и актуализация на значението му, свързано с назоваване на конкретен ден от седмицата, асоцииран с масови търговски намаления в големите обекти. В исторически план, същият израз е носил негативна конотация, обозначавайки периоди на катастрофални събития като икономически кризи и бедствия. От религиозен аспект се получава омонимия, където „черен петък“ се използва като алтернативно название на Разпети петък – ден на траур в християнската традиция. В конкретния случай на новообразувания фразеологизъм „бели пари за черни петъци“, се наблюдава интерференция между първоначалния фразеологизъм „бели пари за черни дни“ и актуалното, комерсиално значение на „черен петък“. Лексикалната субституция на „дни“ с „петъци“ води до семантична трансформация, при която основното значение за спестяване за трудни времена се пренасочва към идеята за целенасочено изразходване на спестени средства в конкретен времеви момент, характеризиращ се с потребителски изгодни условия. Следователно, новосъздаденият фразеологизъм семантично се адаптира върху съвременното разбиране за „черен петък“ като ден за пазаруване с големи намаления, кодирайки концепцията за разумно спестени средства, предназначени за консумация в този специфичен търговски контекст.

4. Фразеологизми с вмъкнат компонент: бели корупционни пари за черни дни.

След 1989 г. темата за корупцията придобива значителна публичност в България и прониква дълбоко в разговорната реч, превръщайки се в обект на обществен анализ и дискусия в различни медийни формати. В този контекст, появата на лексемата „корупционни“ като вмъкнат компонент във фразеологизма „бели пари за черни дни“, води до семантична трансформация и създаването на новия фразеологизъм „бели корупционни пари за черни дни“. От лексикално-семантична гледна точка, словосъчетанието „бели корупционни пари“ представлява ярък пример за оксиморон. Адвербиалният определител „бели“, обозначаващ чистота и законност, се намира в пряко противоречие със съществителното „корупционни“, което носи конотации за незаконност и нечестност. От фразеологичен аспект, вмъкването на лексемата „корупционни“ води до разширяване на семантичния обхват на първоначалния фразеологизъм. Вместо просто заделяне на честно спечелени средства за бъдещи трудности, новият вариант кодира идеята за специфичен вид средства – такива, придобити по нечестен начин, но въпреки това съхранявани за „черни дни“. Тази вариация добавя критичен и социално-политически пласт към значението на фразеологизма, отразявайки общественото осъзнаване на корупционните практики и тяхното влияние върху финансовото състояние на индивиди или групи.

Лексикографскo и корпусно представяне на фразеологизми с компонент на цвят- „зелен“.

Представяне на фразеологизма в лексикографските източници:

трай, коньо, за зелена трева (тревица). Напразно се надявай на по-добро. (Вътов, 2019); трай, коньо, за зелена трева ирон. възклицание. По повод на дълго, неоправдано изчакване, на дълго отлагано решение. Изразява неодобрение на изчакването, невяра в нуждата от търпение. (Банова, Димова, 2014); (Ничева, 2002) – липсва.

Резултатите от изследването на фразеологизма „трай, коньо, за зелена трева“ показаха следната актуализация:

1. Замяна на компонент със синоним „ливада“. В представения случай се наблюдава лексикална субституция. Конкретно, компонентът „трева“ е заменен със своя синоним „ливада“, образувайки вариантния фразеологизъм „трай, коньо, за зелена ливада“. От семантична гледна точка, тази замяна не води до семантична деривация или актуализация на основното значение на фразеологизма. Въпреки структурната промяна на лексикално равнище, денотативното и конотативното съдържание на израза остават непроменени. И в двата случая фразеологизмът експлицира идеята за надежда и търпение в очакване на благоприятен изход или възнаграждение в бъдеще, представен метафорично чрез образа на зелена площ за паша на коня. Следователно, тази вариантност на фразеологичната единица е резултат от синонимична замяна, която запазва семантичната инварианта на израза, като променя само един от неговите лексикални единици.

2. Промяна на конструкцията на втората част на фразеологизма „трай коньо да ти повишат заплатата“. Представеният пример, „трай коньо да ти повишат заплатата“, илюстрира структурна реорганизация на прототипния фразеологизъм „трай, коньо, за зелена трева“. Тази синтактична модификация е съпроводена от семантична актуализация, която се отклонява значително от първоначалното значение за търпеливо очакване на благоприятни условия (метафорично представени като "зелена трева"). Новият вариант тематично се фокусира върху трудово-икономически отношения, конкретно върху връзката между положен труд и неговото възнаграждение (повишат заплатата). Прагматичният заряд на израза също се променя – той вече не просто изразява надежда, а по-скоро иронично или скептично отношение към перспективата за повишение на заплатата като резултат от търпение и упорит труд. От лексикално-семантична гледна точка, запазването на първата част „трай коньо“ осигурява фразеологична разпознаваемост, докато замяната на „за зелена трева“ с „да ти повишат заплатата“ води до семантична промяна. Метафоричният образ на „зелена трева“ (символизиращ лесно постижима награда), е заменен с по-конкретно и социално релевантно понятие – „повишаване на заплатата“, което често е свързано със сложност, субективност и зависимост от работодателя.

3. Контаминация. В публичната реч са идентифицирани два новообразувани фразеологизма – „трай коньо - дотогава я камилата, я...камиларя“ и „трай, коньо за хубост“, които са резултат от контаминация – процес на фразеологично смесване.

Първият пример, „трай коньо - дотогава я камилата, я...камиларя“, представлява смесване от два вече съществуващи устойчиви израза: „трай, коньо, за зелена трева“ и „я камилата, я камиларя“. Наблюдава се частично запазване на началната част на първия фразеологизъм („трай коньо“) и комбинирането ѝ с втората част на втория фразеологизъм („дотогава я камилата, я...камиларя“). От семантична гледна точка, контаминираният израз съчетава елементи на дългото чакане и несигурния изход (от „трай, коньо...“) с абсурдността и невъзможността на реализация (от „я камилата, я камиларя“). Тази комбинация на семантични елементи създава нов, експресивен ироничен израз, който подчертава безсмисленото или безкрайно отлагане на нещо.

Вторият пример, „трай, коньо за хубост“, също е продукт на контаминация, осъществена между „трай, коньо, за зелена трева“ и „трай, бабо, за хубост“. В този случай се наблюдава хибридност, при която началната част на първия фразеологизъм („трай, коньо“) се комбинира с втората част на втория („за хубост“). Структурно, се наблюдава субституция на целевия компонент („за зелена трева“ → „за хубост“). Семантично, контаминираният фразеологизъм запазва елемента на търпение и продължителност („трай коньо“), но целевата насоченост се променя от очакване на материална облага или благоприятни условия към абстрактна и често иронично представена цел – суетата и външния вид („за хубост“). Тази контаминация създава комичен ефект, приписвайки на упорития кон абсурдна мотивация, характерна по-скоро за човешко поведение. И в двата случая контаминацията води до креативно преосмисляне на съществуващи фразеологични единици, създавайки нови изрази с модифицирана семантика и прагматична насоченост, често с елементи на ирония или хумор. Процесът демонстрира динамиката на езика и способността на носителите му да генерират нови езикови форми чрез комбиниране на познати елементи.

В рамките на настоящия анализ бяха разгледани специфични примери на фразеологизми, включващи цветовите маркери „бял“ и „зелен“, с цел да се изследва тяхната адаптация и придобиването на нови семантични нюанси в съвременната българска публична комуникация. В заключение, можем да кажем, че анализираните актуализирани фразеологизми, срещани в публичната реч, изпълняват активна стилообразуваща роля в текста. Особено показателни са случаите, при които връзката с първоначалната фразеологична единица остава прозрачна, но добавеният нов елемент е лесно когнитивно достъпен и внася допълнително значение, което разширява и обогатява първоначалния смисъл, демонстрирайки по този начин адаптивността на фразеологията към динамиката на съвременния комуникативен контекст.

Библиография

Български тълковен речник. А. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. София: Наука и изкуство. 2018.

БАНОВА, М., ДИМОВА, С. Фразеологичен речник на българския език А–Я. Подбрано. София: Бан Мар. 2014.

ВЪТОВ, В. Фразеологичен речник на българския език. София: Скорпио. 2019.

КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, Ст. Българска фразеология. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 2013.

МОКИЕНКО, В. Функции фразем в современных СМИ. Медиалингвистика. Т. 3, № 13 (2016), с. 7–18. [online]. [cit. 23. 6. 2025]. Достъпно на: https://medialing.ru/funkciifrazem-v-sovremennyh-smi.

НАНОВА, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София: Хейзъл. 2005.

НИЧЕВА, М. Фразеологичен речник на българския език. София: ИК „Хермес“. 2002.

НИЧЕВА, К., СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С., ЧОЛАКОВА, Кр. Фразеологичен речник на българския език. Т. 2. О – Я. София: БАН. 1975.

НИЧЕВА, К. Нов фразеологичен речник на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 1993.

СТАЛЯНОВА, Н., КРЕЙЧОВА, Е. Нова политическа фразеология в българската публична реч. Български език и литература. 2024, с. 301–313.

Коста Славов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, факултет по славянски филологии, докторант.

Контакт: k.s.slavov@abv.bg