Паола Георгиева

Резюме: Настоящия анализ вниманието е фокусирано върху метафорите, които се употребяват в българската спортна медийна реч, от съвременно гледище. Извличането на езиков материал е въз основа на актуално спортно събитие – спечелването на слалома от Световната купа в Мадона ди Кампильо, Италия – от българския състезател по ски алпийски дисциплини Албер Попов. Целта на това изследване е да проследи посредством метафоризация как се гради образът на атлета и на спортното постижение в българската медийна реч.

Ключови думи: метафора, семантика, медии, реч, спорт.

Аристотел дефинира метафората като „пренасяне на чуждо име върху даден предмет - или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия“. Джанбатиста Вико определя метафората като „един малък мит“. Исак Паси пише, че „метафората „съставлява най-голямата част от езиковото тяло на всички нации“. В началото на 80-те години на ХХ век Джордж Лейкоф и Марк Джонсън въвеждат теорията за концептуалната метафора, върху която лежи идеята, че метафората е структурирана понятийно въз основа на културологичен аспект. Още от най-ранна детска възраст метафората присъства в речта ни и бива използвана за прецизиране и описание и съответно намира естественото си продължение в медийната реч.

Отразяването на важни спорти събития в медийното пространство е съпътствано от множество изразни средства, едно от тях е метафората. От богатата палитра на метафори, чрез които е характеризиран българският скиор Алберт Попов след победата си в Италия тази година, тук ще се спрем на някои от тях, чрез които са представени в родното медийно пространство състезателят и спортното събитие: звезда, победител, феномен, дете на София, талант, блестящ, голям, феноменален, великан, светъл лъч, истинска легенда, космически, фойерверк от щастие и гордост, ракета, популярна фигура, малко, но много опасно отровно джудже, Детето Чудо, Витоша ражда шампиони като Аби, ас, най-високият връх, сбъдната мечта, тежест, триумфира, брилянтно каране, белият спорт, сладка победа, люта битка, снежни медали, ледени условия, гръмки успехи.

Метафорично изграден е не само образът на атлета, а и цялостната картина на събитието. На преден план стои важността, че е титла, спечелена на световно ранище, но се фокусира значението ѝ и върху родната статистика. Посредством метафорите проследяваме изобразяването на успеха, възвишаването и отдаването на заслужена почит и уважение към дългогодишния труд и силата на духа на спортиста, успял да донесе чрез победата си повод за гордост и радост на сънародниците си. Обръща се внимание на професионалния път, извървян от състезателя, както и на качествата, които е проявявал от най-ранна детска възраст. Набляга се и на важността на постижението, като се обръща внимание и на времето, което е отделено за постигането му. Отбелязан е дългият период от време, в който България не е имала състезател, печелил високо постижение в този спорт. Метафорично се представя и надеждата, която носи за по-добри бъдещи дни в развитието на спортистите. Не биват пропускани и следствията от победата - отговорността, която поражда, и задължението, което има, за да бъде пример за подрастващите.

Образът на носителя на златен медал бива представен чрез различни по характер метафори. От една страна наблюдаваме разширяване на значението на думите или изразите, а от друга – първичната и вторичната номинация на думите или изразите биват взаимносвързани. Също така се използват и образни метафори на базата на физическа прилика. Наблюдават се и препратки към чужди култури чрез взаимствани от тях понятия. Приписвани са му свръхчовешки качества, оприличавани на извънземни, на такива, каквито не са присъщи за човек. Сравнението на спортиста с небесни тела, явления, устройства и митични същества прави образа му по-впечатляващ. По модела на аналогията образът на състезателя се изгражда посредством идеализация на качествата му и величаене на успеха му. По този начин се създава впечатлението за важността на успеха, че не е от голямо значение само за състезателя, а и за цялата българска общност.

Състезанието, което е на световно равнище, и награждаването на първенеца разпалват емоционално както спортните журналисти, така и любителите на спорта. Метафорите, изграждащи лика на победителя, са експресивно наситени. Те са свързани със събитие, което несъмнено поражда емоции у различни групи от обществото. Независимо от различните си социални статути, хората създават и възприемат метафори, тъй като имат сходни разбирания за света на базата на културологичнта си обусловеност. Тези емоции намират своята изразност чрез сравнения и асоциации, които се осъзнават напълно от възприемащия свидетел на речевия акт, осъществен в медийното пространство. Представителите на едно и също общество, носители на един и същ език, разбират вторичната номинация в спортната медийна реч без да бъде необходимо уточнение, тъй като участниците притежават еднакво културно минало. Внушенията, които биват направени от създателя на метафората, се усвояват и подразбират контекстуално чрез знанието и опита, които притежава социумът. Понякога служат и като носители на нови знания за вече познати понятия на социалната група с еднакво културно и историческо наследство. Фигурата на спечелилия отличие атлет в българското спортно медийно пространство се създава чрез общоприети асоциации въз основа на социокултурни аспекти в процеса на създаване и възприемане на метафорите.

Представянето на състезателя и спортното събитие в българската спортна медийна реч съпътства присъствието на метафори за факти, отразени в тяхната истинност, но с украшенията на емоционалния блясък и оценъчната позиция на автора им. По този начин информацията се предава по достоверен, но и по увлекателен начин. Емоционалната наситеност преобладава в различните стилове на речта, присъства и в езика на запалянковците, които пишат коментари в социалните мрежи, и в езика на журналистите, които отразяват спортните събития. Изобилието на метафори характеризира както разговорната, така и официалната реч. В този ред на мисли откриваме стилистичната им употреба в спортната медийна реч в България. Посредством пъстротата на метафоричния изказ се възвеличава значимостта на съответното спортно постижение. Благодарение на двуплановата семантика в комбинация с емоционално-оценъчното отношение на говорещия или пишещия в медийното пространство, възприемащият метафорите успява да интерпретира на базата на познавателния модел не само действителните факти, но осъзнава и внушението на посланието, което предава. Именно така информацията, която достига до адресата, е по-обемна и по-богата. Голяма част от метафорите, използвани в спортния дискурс, се срещат и в други тематични области, което ги характеризира като достъпни за широката публика. По този начин те се превръщат в общовалидни за по-голям кръг от хора, които осъзнават изпращаните чрез тях послания.

Бинарната структура на метафората, съдържаща първична и вторична номинация едновременно, разгръща потенциала на информацията, която се предава между участниците в комуникативния акт. Метафората в българската спортна медийна реч е активно употребявана, за да опише или сравни качествата на състезателя и постижението, което е реализирал. Посредством метафоричния изказ адресатът добива пълна представа за цялостния образ с подробности до най-малкия детайл за съответния състезател и за съответното спортно събитие. Метафората разгръща семантичния си потенциал чрез способността да изрази по-ясно мисълта и тълкуването ѝ в речта. Метафорично изграденият образ на спортиста в българската медийна реч изобразява героя на съвременното общество.

От събрания емпиричен материал, който е подбран за този анализ, можем да направим изводите, че метафората заема ключово място в българската спортна медийна реч. Образът на спортиста в българската спортна медийна реч от съвременна гледна точка е изграден посредством метафори, които са свързани със социалните практики на българското общество. Голяма част от тях са общовалидни и служат на други сфери. Метафорите, използвани за атлетите и спортните събития, са с видно изявен експресивен характер, който представя оценъчното и критичното отношение на създателя им в медийното пространство. Семантичната стойност на метафората изкристализира детайлната представа за обекта. Сравнителният принцип и аналогията са основополагащи за същността на спортната метафора в българската медийна реч.

Библиография

РАДЕВА, В. Българска лексикология и лексикография. София: Изток-Запад. 2017.

БОЯДЖИЕВ, Т. Българска лексикология. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 2022.

ЗИДАРОВА, В. Лексикология на съвременния български език. Пловдив: УИ „Пайсий Хилендарски“. 2008.

ЗИДАРОВА, В. Очерк по българска лексикология. Пловдив: УИ „Пайсий Хилендарски“. 1998.

ЛЮТАКОВА, Р. Нова българска и румънска лексика след 1989 г. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 2018.

АРИСТОТЕЛ. За поетическото изкуство. Прев. проф. д-р Александър Ничев. София: Софи – Р. 1993.

ДЕНЧЕВА, Д. Метафора и преводимост. Подход на лингвиста. София: Лектура. 2022.

ПАСИ, И. Метафората. София: ИК „Труд“. 2001.

LAKOFF, G., JOHNSON, M. Metaphors We Live By. Chicago: The University of Chicago. 2002.

LYONS, J. Semantics. Cambridge: Cambridge University Press. 1977.

Паола Георгиева е редовен докторант по професионално направление Филология, докторска програма Български език – Лексикология към катедра „Български език“, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

Контакт: paola.valerieva.georgieva@gmail.com