Радост Железарова

Наскоро ме попитаха „Какво се опитваш да предадеш на студентите?“ Отговорих: Стремя се да предам опита си. Мисля, че това е важно за студентите, които ще се занимават с превод. Те могат да прочетат много за теорията, но така и да не стигнат до практиката. Теорията не винаги обяснява как на практика да се справят с някои от „препъни-камъните“ или често наричаните от преводачите „костеливи орехи“. А тях, както се казва, с лопата да ги ринеш.

Преподавателят по теория и практика на превода трябва да е действащ преводач, поне в някоя от областите на превода, за да може да преподава това, което умее на практика.

Освен собствения си опит, се стремя да предам нататък и това, на което са ме научили моите преподаватели. Всичко, което смятам, че ще им е от полза и с което предишните поколения преводачи вече са се сблъсквали. Иска ми се поне да открехна вратата към някои от проблемите, защото часовете никога не стигат за „всичко“, поне да им покажа още какви препятствия ги очакват и как самостоятелно да се подготвят за тях.

Все пак в лекциите се старая да съчетавам и теорията, и практиката. Теорията на превода – като една от младите хуманитарни науки, водеща началото си от втората половина на ХХ в. – изглежда доста отдалечена от своята „посестрима“, практиката на превода – стара като света и най-старите библейски преводни текстове. Въпреки това разминаване във времето и в материята, заниманията с теорията на превода помагат за по-лесното осмисляне на практиката. Това не означава, че ако човек има вроден талант за превод, не би могъл да превежда и без да е учил теория на превода. Той пак ще може да превежда, както са го правили от край време онези, които са притежавали този талант. И не става дума само за превода на художествена литература, а и за спецификата на научните, техническите, административните, публицистичните, рекламните преводи, за видовете устен превод, за превода на драми, филми, поезия...

В часовете по превод и на студентите им се налага да представят различни аспекти или проблеми в превода, които сами са открили. Така в обща дискусия стигаме до възможните решения. Преводачите, независимо в коя област от превода работят, освен отлични знания по езика и литературата, трябва да притежават и изключително широк спектър от обща култура и познания в най-различни сфери от живота. Затова смятам, че неочакваните въпроси и гледни точки, които студентите задават, спомагат за изграждането им като преводачи.

Днес обаче реших да споделя с вас опита си от една сравнително нова дисциплина в Софийския университет – конферентния превод от и на славянски езици (от чешки, словашки, полски, украински, сръбски и хърватски на български и обратното). Макар и да звучи нескромно, това е едно от нещата от преподавателската ми дейност, с които най-много се гордея и се грижа за него като за своя рожба. Идеята за такава дисциплина възникна спонтанно и както повечето спонтанни идеи, тя се реализира доста бързо и се възприе с голям ентусиазъм от студентите.

Всичко започна през 2013 г., когато обяснявах на студентите особеностите на консекутивния и симултанния превод в рамките на Теорията и практиката на превода и за пореден път осъзнах, че голяма част от тях, дори и в 5 курс, нямат почти никаква представа от видовете устен превод и още по-малко от превода в кабинка, със слушалки и т.н. Хрумна ми, че в един от часовете мога да ги заведа в Новата конферентна зала, която се използва най-вече за конференции и редица международни културни събития. Беше малко странно лично да водя почти завършили студенти до залата в Северното крило на Ректората, но някои от тях наистина не знаеха къде е, а какво остава да бяха виждали кабинки за превод. Затова пък интересът им надхвърли моите очаквания. Не само, че слушаха и задаваха въпроси кое как се прави, но искаха да чуят как се превежда и да присъстват на събитие с превод. Накрая се появи и най-неочакваният въпрос: А може ли и ние да опитаме?, на който и аз най-неочаквано за себе си отвърнах: Защо не. Ще поискам разрешение от администрацията, която се грижи за залата и техниката, и ако може, ще организираме специален час за тези, които искат. Оказа се, че залата действително не е толкова недостъпна и след съответните административни стъпки бяхме в конферентната зала с кабинките за следващите часове, които вместо теория на превода се превърнаха в чиста практика. Поривът за нови умения сред студентите вдъхнови и мен – доказателство какво прави младежката енергия с всеки от нас.

Така за следващия семестър на уч. 2013/2014 г. вече имах по-голяма амбиция – факултативен курс, два часа седмично, за всички слависти, които желаят да се пробват в симултанния превод. Това наистина изглеждаше доста смело, но консекутив все пак може да се упражнява и в аудиториите, докато симултанен никога досега нито беше преподаван за слависти, нито някой от практикуващите колеги-преводачи се беше упражнявал преди да „скочи в дълбокото“ и да го направи за първи път направо на официално събитие. Това караше някои от колегите в катедрата с достатъчно практика в устния превод да подходят с недоверие към моето предложение, да се усъмнят в постигането на каквито и да било резултати и дори в смисъла на цялото начинание. И имаха право – синхронният превод не е лъжица за всеки и е една от най-трудните и най-стресовите професии. Как щях да накарам плахите и неопитни студенти да превеждат на прима виста!? Но все пак беше взето компромисно решение: нищо не пречи да се пробва, пък каквото стане. Не само, че стана, а още през следващата учебна 2014/2015 година новата дисциплина „Конферентен превод от/на славянски езици“ за студентите-слависти от 5 курс беше обявена вече за два семестъра с 6 часа седмично, т.е. 2 семестъра по 90 часа или общо 180 часа. Постепенно се оформи като самостоятелен модул, макар и факултативен, който включва: упражнения по консекутивен и симултанен превод на специализирана лексика и бизнес-комуникация, на обществено-политическа лексика и публицистика.

Оттогава насам всички материали за превод, предварително подготвени и разпределени по езици и по теми за всеки отделен месец, се качват на специална онлайн платформа в Google Drive, създадена за нашия конферентен превод. Използваме тази платформа (1) за предварителна информация по коя тема ще се превежда дадената седмица , (2) за сваляне на материалите от студентите , вместо да им ги изпращаме всяка седмица, както и (3 ) за база данни, която се обогатява с всяка изминала година . На платформата качваме и допълнителни материали и филми с примери на устен превод.

Уникалното в нашия конферентен превод е и това, че в часовете се включват студенти от всички профили , както и по един или двама колеги със съответния език. За тези няколко години се оформи чудесен екип от преподаватели от всичките пет профила (чешки, словашки, полски, украински, сръбски и хърватски) и с общи усилия създадохме програма с постоянни (т.нар. универсални ) и актуални теми. Всяка тема (1) се подготвя предварително от студентите, те се запознават с текстовете и специфичната лексика на езиците и на български, и (2) в часовете се превежда от всеки славянски език, а после и от български на съответния славянски език. Така студентите имат възможност да превеждат в двете посоки, както и да слушат своите колеги с другите езици. После всеки от преподавателите обсъжда превода на своите студенти, поправя грешките им, дава допълнителни напътствия. Курсът се провежда основно в конферентната зала и упражненията по устен превод са максимално близо до реалната обстановка на симултанен или консeкутивен превод.

В дните, когато залата е заета с друго събитие, часовете по устен превод се провеждат в някоя от Заседателните зали на Ректората или в аудитории, където се упражнява повече консекутивен превод. В тези часове също (1) участват всички , (2) превежда се от всеки език на български и обратното и също така (3) всеки слуша колегите си . Понякога, ако залата позволява да седнем да разстояние един от друг, упражняваме и шушотаж, като отпред имаме четец/докладчик на един от езиците и преводач , а в залата има и по един преводач на шушотаж , който превежда „на ухо“ на преподавателя си превода от български на съответния славянски език.

Когато е заета конферентната зала с кабинките, правим още едно „упражнение“ – това са нашите тематични дискусии по наболели проблеми, в които студентите влизат в различни роли: (1) като „говорители“ и „модератори“ по предварително зададена и подготвена тема, (2) като „ преводачи“ на „говорителите“ , (3) като „активна публика“ , която задава въпроси на различни езици , които пък „преводачите“ превеждат на останалите ) и така всички влизат в реалистична дискусия с превод от и на отделните славянски езици.

За тези дискусии избираме актуални теми, засягащи съвременния живот и предизвикващи понякога ожесточени спорове в обществото и в медийното пространство. Такива вече разработени и успешни дискусии имаме, например, по темите: За и против социалните мрежи , За и против легализирането на марихуаната , За и против преподаването на вероучение в училище , За и против Черния петък , За и против задължителното ваксиниране на децата (много преди да се появят и споровете около ваксините срещу Ковид), За и против връщането на задължителната военна служба (също много преди настоящата война), и особено актуалната вече тема За и против дистанционното обучение . За тези теми студентите получават предварително материали на двата езика, подготвят се с аргументи за и против (независимо коя гледна точка споделят самите те), превеждат в двете посоки. Освен това в рамките на дискусиите, студентите научават и други умения – да говорят по дадена тема на български и на съответния славянски език, да взимат отношение по наболели проблеми, както и да не взимат отношение, ако са в ролята на преводачи, да задават въпроси, да отговарят на спонтанно зададени въпроси и т.н.

В рамките на часовете по конферентен превод включихме и превод на филми . В недалечното минало, когато прохождаха съвременните филмови фестивали и специални прожекции, все още се практикуваше превод на филми „на живо“. Това, естествено, не беше най-доброто за самите филми, но го имаше и приличаше на симултанен превод. Дали точно заради това или заради факта, че в претоварената учебна програма няма време за практика с филмов превод, с колегите от конферентния превод решихме да включим в обучението и превод на филмови и медийни текстове (документални, научно-популярни, късометражни и игрални филми). Постепенно стигнахме и до идеята за упражнения по субтитриране. Това също е специфично умение, което е много полезно за преводача, независимо че по-често тази дейност се осъществява от други специалисти. Така, освен консекутивен и симултанен, студентите научават още един вид превод, който могат да практикуват в бъдеще. В рамките на един семестър те превеждат кратки, 10-15-минутни филми и им правят субтитрите. Накрая организираме специална прожекция за всички участници с коментар и дискусия за превода и техническото оформяне на субтитрите.

Опитът, който придобихме за тези 8-9 години от факултативния курс по конферентен превод показа, че (1) във всеки випуск слависти има интерес към подобен модул, независимо че не е еднакъв или равномерен всяка година. Другото много важно откритие беше, че (2) във всеки випуск има студенти, които притежават необходимия потенциал и проявяват подчертано желание да придобият профилирани знания и умения, както и да се развиват и усъвършенстват в областта на устния превод. И третото доказателство, че експериментът си струваше – (3) смелостта на младите опроверга съмненията в успеха на подобен курс за слависти, които започват да изучават съответния славянски език от азбуката. Те не се страхуват, че няма да се справят или ще се изложат. Неопитността им в учебна среда е напълно оправдана, за разлика от неопитността на дипломирания филолог и преводач, който за пръв път ще излезе да превежда консекутив пред голяма аудитория или ще влезе в кабинка, а в залата ще го слуша огромна публика.

Тази нова дисциплина, достъпна за всички изучавани езици (полски, словашки, сръбски и хърватски, украински и чешки) от специалността Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, предлага разнообразни допълнителни възможности , за които предвиденото време в задължителните часове по практически славянски език определено е недостатъчно. Така, макар и без претенции, както и без никаква външна национална или европейска помощ, ние предлагаме обучение, подобно на европейските магистратури по превод. Нашият настоящ декан, доц. Бойко Пенчев, често нарича специалността Славянска филология – елитна, главно заради съотношението в броя на преподаватели и студенти, но вярвам, че има предвид и качеството на обучението, а в това отношение смятам, че конферентният превод също допринася за това определение.

С наближаването на 10-годишнината на Конферентния превод за слависти в Софийския университет реших да направя малка статистика на обучените студенти и трябва да призная, че бях изненадана от цифрите. Ето как изглежда посещаемостта на устния превод по профили и по години, като още веднъж подчертавам, че дисциплината е факултативна. И макар че в настоящата таблица това не е отразено, в превода участват средно половината от всеки 5 курс слависти.

Накрая, съвсем основателен е и въпросът: Каква е реализацията на студентите след това? Отново с гордост мога да заявя, че реализация има. По принцип устният превод не се практикува от кой знае колко много хора, нито пък има постоянно търсене. Но това важи за всички езици. Разбира се, че търсенето на преводачи с т.нар. големи езици е по-голямо, но и специалистите с тях са повече. Преводачите с чешки и с останалите славянски езици са по-малко, но и търсенето е по-малко. Важното е, че сред завършилите курса по конферентен превод има представители от всеки профил , които вече са се изявявали като устни преводачи: – на най-високо държавно ниво; – в международни конференции; – в телевизионни предавания с гости от съответната славянска страна; – в работни срещи; – в представяния на книги; – в дискусии с двустранен характер, където са заменили превода чрез доминиращия английски език. А най-голямата ми радост и удовлетворение е, че двама колеги от първия, абсолютно експериментален, опит в онзи 5 курс, на който реших просто да покажа кабинките в конферентната зала, вече успешно водят в часовете по конферентен превод в своите профили (украински и полски) и предават нататък своите знания, опит и най-вече смелост на следващите поколения устни преводачи. Това са д-р Лилия Желева и ас. Аугусто Ечевери . Към тях може да се присъедини и най-младият ни докторант и вече асистент, Васил Гешев , който също завърши курса по устен превод през уч. 2015/2016 и сега пое щафетата като преподавател. Заедно с тях бих искала да спомена и останалите колеги от другите профили, които през изминалите няколко години, също с много вдъхновение и свежи идеи, се включиха в това начинание: доц . Величко Панайотов, доц. Даниела Константинова, доц. Диляна Денчева и полската лекторка д-р Жанета Павлович, гл. ас. Татяна Дункова и лекторката Биляна Васич , които поемат сръбския и хърватския език. Общо 10 преподаватели обгрижват Конферентния превод в Софийския университет. Благодарение на общите ни усилия и градивната енергия Конферентния превод към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ се обогатява с всяка изминала година, а студентите, завършили курса, излизат от университета с още повече знания и специализирани умения, които могат да прилагат на практика.

Assoc. Prof. Radost Železarova, PhD, Faculty of Slavic Studies, Sofia University "St. Kliment Ohridski", Bulgaria

Kontakt: zelezarova@abv.bg