Финка Сиракова

Предлозите в българския език, както и в редица други езици, са неизменяеми и несамостойни думи съгласно морфологичната и синтактичната класификация на частите на речта. За тях се употребява и определението “служебни думи”, тъй като в качеството си на задължителен структурен компонент на словосъчетанието, те функционират и като формален свързващ елемент между съставките на съчетанието, и като формален изразител на смисловите отношения между тях (вж. ПАШОВ, 2013, с. 61). В зависимост от своя композиционен състав предлозите биват класифицирани като прости (едносъставни) и сложни (многосъставни). Простите предлози съдържат един компонент, докато сложните се състоят от две или повече думи и представляват устойчиви словосъчетания с определен(и) предлог(зи) със смислово единство. За разлика от простите, сложните предлози се употребяват предимно в писмения книжовен език и по-конкретно в административния и публичен стил на общуване.

Обект на настоящото наблюдение представляват именно сложните предлози, като изложението спира вниманието си върху видовете терминологични названия, с които биват обозначавани, и теориите за произхода им; върху техните синтактични особености в два аспекта. Първият аспект се отнася до синтактичната функция на предложните фрази, въвеждани от сложни предлози в качеството им на предлози-модификатори. Вторият е с фокус върху словоредните особености както в предложната фраза, така и в изречението; синонимите и/или синонимичните изрази, предадени с прости (едносъставни) предлози и двукомпонентни предложни изрази, които биха могли да бъдат използвани в писмената форма на книжовния език. Целта на анализа е да бъдат представени емпирично синтактичните особености на сложните предлози, както и да бъде проверено наличието или липсата на синонимия при разглеждания вид предлози. Въпросното явление се онагледява със съответни синонимични замени, като в настоящия труд се прилагат описателният, съпоставителният метод и методът на трансформационния анализ. Приведеният материал е ексцерпиран както от интернет източници, така и от собствен архив.

В българската лингвистична литература се употребяват различни терминологични названия за сложните предлози - “предлогови изрази (БАЛАН, 1940, c. 318), сложни предлози (АНДРЕЙЧИН, 1944, с. 390, ПАВЛОВА, 1971), “нови” сложни предлози, сложни предлози (МАСЛОВ, 1982, с. 326), производни предлози и предлогови изрази (БАБОВ, 1970), предложни съчетания (СТОЯНОВ, 1977, с. 439, ГЪЛЪБОВА, 2003, с. 102), предложни изрази (ГРАМАТИКА, 1983, с. 411), съставни предлози и предлогови съчетания (ГЕОРГИЕВ, 1991, с. 232-233)” (вж. ВЕЛЕВА, 2005, с. 412). Част от посочените по-горе термини се срещат и в трудовете на редица съвременни български автори, като те биват представени като (1) “сложни предлози” (НИЦОЛОВА, 2008, с. 451, ОСЕНОВА–СИМОВ, 2007, с. 46), “предложни изрази” (МАРИНОВА, 1994, с. 58, КУЦАРОВ, 2007, с. 141), “съставни предлози” (МАРИНОВА, 1994, с. 58, ОСЕНОВА, 2016, с. 137, БУРОВ, 2021, с. 35, СТАНЧЕВА, 2022, с. 39, ТОМОВ–КУНЕВА, 2022, с. 56), “полисегментни предлози” (ТОМОВ –КУНЕВА, 2022, с. 56) или (2) като терминологични изрази: “устойчиви съчетания с предложна функция” (ВЕЛЕВА, 2005) или “предлози в устойчиви словосъчетания” (МУРДАРОВ, 2022, с. 95).

Разнообразието от терминологични названия за сложните предлози насочва вниманието върху обстоятелството, че за разглеждания вид предлози все още не съществува конвенционално общоприет термин. Подобно явление се наблюдава и в други езици, например в немския. За въпросния вид предлози Ж. Николова-Гълъбова употребява в “Немска граматика. Справочник” описателния израз “сродни на предлозите свързвания” и привежда девет примера като “Im Verhältnis zu – в сравнение със, в отношение към, [...] Auf Grund von (mancherlei Beschwerden) – въз основа на някои оплаквания, [...] Mit Rücksicht auf (deine Gesundheit) - с оглед на здравето ти [...]” (вж. НИКОЛОВА-ГЪЛЪБОВА, 1982, с. 319). В Практическая грамматика немецкого языка (на немецком языке) Е. Шендельс не употребява конкретен термин или терминологичен израз, но посочва, че някои предлози възникват от предложни групи, изпълняващи функцията на “Fügewörter” (свързващи думи – пр.а.) и изрежда 13 примера, като “mit Ausnahme” (с изключение – пр.а.), “in Betreff” (в отношение - пр.а), “in Bezug auf” (във връзка с, по отношение на – пр.а.) и др. (вж. ШЕНДЕЛЬС, 1988, с. 250). В своя труд “, 2, 3, ... ganz viele: Die Anzahl der deutschen Präpositionen unter Berücksichtigung der Definition der Wortart”¹ Jennifer Bahr представя сложните предлози с терминологичните изрази: “[P]räpositionshaltige Nominalstrukturen” (именни структури, съдържащи предлог - пр.а.) (BAHR, 2010 с. 6), “Präpositionalgefüge” (предложни структури) (пак там), “mehrteilige Präpositionen” (многокомпонентни предлози – пр.а.) (BAHR, 2010, с. 14). В online рубриките на Leibniz-Institut für Deutsche Sprache (Институт по немски език “Лайбниц” – пр.а.) разглежданите предлози биват представяни като: (1) “komplexe Präpositionen” (сложни предлози – пр.а.), многокомпонентни предлози, възникнали от предложни фрази, напр. “zu Gunsten” ‘в полза’, “im Namen” ‘от/в името’ и др.²; (2) “Mehrwortausdruck” (многословен израз – пр.а.), като в случая става въпрос за предложни изрази, в чийто състав влизат повече думи, напр. “in Anbetracht” ‘предвид на’³; (3) “formelhafte Präpositionalphrasen” (устойчиви предложни фрази – пр.а.), напр. “im Gegensatz zu” ‘в разрез с, в противовес на’, “zu Lasten” ‘за сметка’ и др.⁴

Честата употреба и значимостта на сложните предлози в българския книжовен език пораждат необходимостта и от по-конкретното им дефиниране. Така например, секцията “Съвременен български език” към Института за български език към БАН определя сложните предлози като “съчетания от две или повече думи, които най-често са устойчиви словосъчетания и имат смислово единство.” (БОЯДЖИЕВ, Т., ИВ. КУЦАРОВ, Й. ПЕНЧЕВ, 1999, с. 356). В статията си “Безпредложие” Ст. Буров доразвива това определение, като посочва, че “Съставните предлози представляват граматикализирани съчетания от два или три компонента: име и предлог, предлог и име и предлог, наречие и предлог.” (НИЦОЛОВА /NITSOLOVA, 2008, с. 451–452).

С оглед на целите на предмета на настоящото изложение този вид предлози ще бъдат назовавани с термина “сложни предлози” – избор, мотивиран от многокомпонентната им и неразложима структура.

Не само наименованието, но и произходът на сложните предлози привлича вниманието на редица български изследователи. Така например, Р. Ницолова посочва, че сложните предлози възникват като “резултат от процеса на интелектуализация в книжовните езици”, изразяващ се в “превръщане на словосъчетания от вида предлог + име + предлог, име + предлог или наречие + предлог в сложни предлози, като крайният предлог може най-накрая да се изпусне”. Пример за такъв вид изпускане представляват сложните предлози благодарение (на), с помощта (на), без значение (на) и пр. Пример: “Благодарение възхода на Зелените и либералите в крайна сметка се оказва, че четирите групи са изгубили само 20 от 751 места на евродепутати и ще контролират 505 места.”⁵ Необходима предпоставка за утвърждаването им като предлози - допълва авторката - е по-честата им употреба в речевото изказване, както и фактът, че “името или наречието да имат абстрактно значение, което да се вписва в семантичната подсистема на съществуващите предлози и да я дообогатява” (НИЦОЛОВА, 2008, с. 451–452).

От друга страна, в процеса на утвърждаването им като сложни предлози, П. Осенова взема под внимание степента на споеност между компонентите в предложната конструкция, като прилага тест, чрез който “съчетанието име и предлог се заменя с притежателно местоимение”. Такъв тестови пример представлява парафразирането на трикомпонентния сложен предлог от страна на с от негова страна. Споеността между съществителното и последващия го предлог е по-голяма. Друг е случаят с предложното съчетание с оглед на, където такава замяна не може да бъде направена и показва “по-висока степен на абстрактност” (ОСЕНОВА & СИМОВ, 2007, с. 46).

Р. Станчева, от своя страна, в статията си “Описание на простата синтактична група V  Pr”, разглежда попълването на класа предлози с нови лексикални единици като иновативно явление и посочва, че се наблюдава “процес на функционално преобразуване на прости групи с предлог (основно с наречие и съществително) в съставни предлози” и посочва примерите “по повод, по случай, паралелно на, паралелно с, успоредно на, успоредно с, отделно от, водоравно на, перпендикулярно на, отвесно на, обратно на, досущ като, подобно на” (вж. СТАНЧЕВА, 2022, с. 39). Подобен е и коментарът на М. Томов и И. Кунева за “динамиката в класа на предлозите” и попълването им “с нови единици”, както и за причините за въпросното явление в статията им “Прости синтактични групи с прилагателно име и предлог в българския език Pr  A и A Pr” (вж. ТОМОВ & КУНЕВА, 2022, с. 56).

Непрекъснатата междуезикова връзка между българския и руския език също се посочва от редица автори като важна причина за възникването на сложните предлози в българския език (Андрейчин, Л., К. Попов, Ст. Стоянов 2020: 284, ГСБКЕ, Т. 2, 1983, с. 411), с изключение например на сложните предлози с оглед на или без оглед на, навлезли в езика ни от чешки (вж. ГСБКЕ, Т. 2, 1983, с. 411 и ИВАНЧЕВ, 1978, с. 328–334). Най-често привежданите примери за подобен трансфер от авторите са:

(1) двукомпонентните сложни предлози: благодарение на, вследствие на, предвид на, подобно на, независимо от, съобразно с, съгласно с и др.

(2) трикомпонентните сложни предлози: в течение на, в присъствие на, по повод на, в зависимост от, във връзка с, в сравнение с, в противоположност на, за разлика от, в областта на, по отношение на, за сметка на, с изключение на, с оглед на, без оглед на, въз основа на и др.

(3) четири- и/петкомпонентните сложни предлози: в знак на благодарност (към) (АНДРЕЙЧИН, Л., К. ПОПОВ, Ст. СТОЯНОВ, с. 2020, с. 284, МУРДАРОВ, 2022, с. 95, НИЦОЛОВА, 2008, с. 452).

Многокомпонентният състав на представените предлози, изразяващ се в име + предлог (благодарение на), предлог + име + предлог (за разлика от), предлог + име + предлог + име (в знак на благодарност), наречие + предлог (подобно на), илюстрира, от една страна, линейната подредба на съставките във фиксиран словоред (вж. ТОМОВ & КУНЕВА, 2022, с. 56), от друга, сложността и неразложимостта на полисегментната единица, от трета, стила им, който е характерен за книжовния език и по-специално за административния и публицистичния стил на общуване, като в говоримата форма на българския книжовен език тези съчетания се избягват (ПАШОВ, 2013, с. 247).

Втората част на посоченото по-горе твърдение повдига от своя страна въпроса дали българският език е богат на синонимни прости (едносъставни) предлози, които биха могли да заменят напълно в семантично и синтактично отношение сложните предлози в изречението с цел постигането на по-жив изказ и избягване на повторение при общуването. Положителен отговор на твърдението може да бъде предоставен с разглеждането на релевантния пример на сложния предлог по отношение на (по отношение на темата), на чието място могат да бъдат употребени следните синонимни едносъставни предлози: относно (относно темата) или по (по темата). Семантиката на разглежданите предлози също поражда допълнително въпроси, които засягат функцията на сложните предлози в изречението като свързващи вметнати оценъчни изрази (Пенчев, 1998, с. 208) и анализират мястото им в него от гледна точка на словореда.

Илюстративен пример за такава възможна синонимна замяна на сложни с прости предлози представляват посочените по-долу трикомпонентни сложни предлози, като за целта е приложен методът на трансформационния анализ, при който въпросният предлог се съпоставя последователно с негови синоними в същото лексикално обкръжение (вж. Константинова, с. 1983, с. 10):

1. Замяна на трикомпонентен сложен предлог с два прости (едносъставни) предлога:

(1) по отношение на → относно → по:

По отношение на темата → относно темата → по темата;

2. Замяна на трикомпонентен сложен предлог с двукомпонентен сложен предлог, състоящ се от наречие и предлог, и с прост (едносъставен) предлог:

(2) по подобие на → подобно на → като:

По подобие на филма → подобно на филма → като филма;

3. Замяна на трикомпонентен сложен предлог с двукомпонентен сложен предлог, съставен от наречие и предлог:

(3) Във връзка с → свързано с:

Във връзка с пътуването → свързано с пътуването;

4. Замяна на трикомпонентен сложен предлог с прост (едносъставен) предлог:

(4) В случай на → при:

В случай на дъжд → при дъжд;

5. Замяна на трикомпонентен сложен предлог с двукомпонентен сложен предлог.

(5) Въз основа на → основавайки се на:

Въз основа на казаното → основавайки се на казаното.

Трансформацията на сложния предлог в пример (5) се изразява в замяна на първите му две съставки “въз основа” с морфологизирана част на изречението (вж. ИЛИЕВА, 2021, с. 141) – деепричастието “основавайки се” при запазване на втория предлог “на”.

Представените примери илюстрират както възможност един предлог да бъде заменен с друг близък или тъждествен му по значение, така и възможността за избор измежду стилистични синоними в зависимост от функционалния стил (по подобие на, подобно на и като; без оглед на, независимо от, въпреки; в съответствие с, съгласно с, според), с помощта на които се постига избягване на еднообразие и повторения (БОЯДЖИЕВ, Т., Ив. КУЦАРОВ, Й. ПЕНЧЕВ, 1999, с. 156, 159). Замяна на сложен предлог с едносъставен обаче не винаги може да бъде реализирана. При такива случаи, когато в българския език няма подходящ еквивалент, на негово място би могло да се употреби двукомпонентен сложен предлог, в чийто състав влиза или наречие, или деепричастие, последвано от едносъставен предлог, напр. по подобие на – подобно на; въз основа на – осовавайки се на и пр. Необходимо уточнение в тази връзка е обстоятелството, че не за всеки сложен предлог има синоним. Релевантни примери, онагледяващи наличието или липсата на синоними и/или синонимични изрази при сложните предлози, са представени в Таблица 1, като приведеният материал е примерен и не претендира за изчерпателност на въпросното лингвистично явление.

Таблица 1

Що се касае за ролята на сложните предлози в словоредния модел на предложната фраза и в изречението като цяло, този вид предлози се явяват носители на “синтактични и смислови отношения” (АНДРЕЙЧИН, Л., К. ПОПОВ, Ст. СТОЯНОВ, 2020, с. 283), натоварени и с допълнителна информация и биха могли да бъдат отнесени към вметнатите оценъчни изрази (ПЕНЧЕВ, 1998, с. 208). Сложните предлози могат да бъдат употребявани за свързване на две изречения или два абзаца, при изреждане на факти, за изразяване на причинно-следствени отношения, за извършване на обобщение и др. (пак там). В подкрепа на това твърдение могат да бъдат изведени следните примери за сложни предлози, изразители на отношение за:

причина и следствие:

(1) „Благодарение на предприетите мерки органите на властта възстановиха спокойствието и реда в квартала. (пример от автора)

(2) Органите на властта възстановиха спокойствието и реда в квартала благодарение на предприетите мерки. (пример от автора)

условие:

(3) В случай на положителен отговор на писмото Ви представянето на документите трябва да бъде направено в тримесечен срок. (пример от автора)

(4) Представянето на документите трябва да бъде направено в тримесечен срок в случай на положителен отговор на писмото Ви. (пример от автора)

отстъпка:

(5) Без оглед на становището му по въпроса те гласуваха против. (пример от автора)

(6) Те гласуваха против без оглед на становището му по въпроса. (пример от автора)

Приведените по-горе примери илюстрират предпоставена словоредна позиция на сложните предлози като опори на предложни фрази. В съвременния български книжовен език предпоставената позиция е характерна за всички видове предлози: 1) едносъставни: прости (първични), напр. за, до, при и др., сложни (вторични), напр. всред, помежду и др.; 2) многосъставни: полипредложни конструкции, в чийто състав влизат два или повече контактно разположени предлога, напр. за след, до около ¬и др., сложни предлози (предложни изрази, представляващи устойчиви словосъчетания със смислово единство), напр. в отговор на, в сравнение с, успоредно на и др. С цел изчерпателност на анализа тук би могло да се направи уточнението за наличието на предлог в старобългарския език, чиято словоредна реализация е и след имена. Такъв е предлогът ради, означаващ ¬заради, по причина на (вж. ГСБКЕ, Т. 2, 1983, с. 409). Предпоставената словоредна позиция при предлозите обаче не е характерна за всички езици, какъвто е случаят в немския, в който предлозите биват разграничавани на Präpositionen (предлози) – mit blauen Augen (със сини очи)⁷, на Postpositionen (следлози) – der Ordnung halber (заради реда)⁸, и на Zirkumposition или Klammer-Präpositionen (окололози) – um Himmels willen! (за Бога!)⁹.

По отношение на словоредната позиция на въведената със сложен предлог предложна фраза в изречението се забелязва движение на фразата към лявата или към дясната периферия на изречението. При начална словоредна позиция на предложната фраза акцентът се поставя върху отношението, което изразява сложният предлог, например върху причината и следствието (1), върху условието (3), върху отстъпката (5). Когато предложната фраза заема вътрешна за изречението позиция, сложният предлог има поясняваща към предходната информация функция (2), (4) и (6).

От гледна точка на синтактичната функция на предложната фраза в простото изречение, в чийто състав влиза сложен предлог, интересното е, че въведените от въпросните предлози изрази са със синтактична функция на обстоятелствени пояснения (примери (1), (2), (3), (4), (5) и (6)). За целите на анализа е направено позоваване и на изложеното от П. Осенова за този клас думи, а именно, че “предлозите могат да въвеждат предложни фрази, които да имат роля на комплемент или роля на адюнкт” (ОСЕНОВА, 2016 с. 105). Или казано по друг начин, както посочва авторката, предлозите могат да бъдат част от валентната рамка на глагола и да нямат своя семантика или да са предлози-модификатори (адюнкти), имащи своя семантика (ОСЕНОВА, 2016, с. 86). Ст. Стоянов също разглежда в детайли службата на съчетанията от предлози + съществителни имена като непреки допълнения, обстоятелствени пояснения и несъгласувани определения, като спира по-специално вниманието си върху колебанията и трудностите, които се наблюдават при тяхното разграничаване при синтактичен разбор (вж. СТОЯНОВ 1979, с. 84–91). В подкрепа на казаното по-горе следва анализ на сложни изречения, в чийто състав влизат предложни фрази с опора сложен предлог, и целта е да се провери на ниво синтактична функция реализираните от тези предлози фрази. Примери:

(7) “Намерихте решения, благодарение на които днес децата от 5А клас учат пълноценно от разстояние в един труден за всички период на изпитване.”¹⁰

Приведеното по-горе сложно съставно изречение под номер (7) се състои от едно главно изречение, последвано от подчинено определително изречение, въведено непосредствено след определяната дума на главното изречение с относителното местоимение ‘които’, предхождано от сложния предлог ‘благодарение на’. В анализирания пример предложната фраза, в чийто състав влизат посоченият по-горе сложен предлог и относителното местоимение ‘които’, в качеството му на анафора на съществителното име от главното изречение – ‘решения’, е със синтактична функция на обстоятелствено пояснение за следствие, тъй като връзката между него и сказуемото в подчиненото изречение ‘учат’ е семантична, указвайки при какво обстоятелство се извършва глаголното действие. Словоредната реализация на предложната фраза във функцията й на обстоятелствено пояснение е в началото на подчиненото определително изречение, тоест отдясно на глаголната опора и в неконтактна позиция с нея.

(8) “Като родители знаем, че емоциите от празника, какъвто и да е той, са благодарение на пожеланията на близките хора.”¹¹

Пример (8) е сложно смесено изречение, състоящо се от главното изречение ‘Като родители знаем’, от подчинено допълнително съобщително изречение, въведено с подчинителния съюз ‘че’ – ‘че емоциите от празника са благодарение на пожеланията на близките хора’, и от подчиненото определително изречение ‘какъвто и да е той’, в ролята му на задпоставено определение на несъгласуваното определение ‘от празника’. В анализирания пример опората на глаголната фраза е глагол копула, вследствие на което предложната фраза, въведена със сложния предлог ‘благодарение на’, е с предикативна функция, която се припокрива с адвербиалната функция¹². Мястото на предложната фраза в подчиненото допълнително съобщително изречение е отляво и непосредствено след глаголната опора - глагола копула ‘са’.

(9) “Кой е компетентният орган, към който можете да се обърнете в случай на развод в Германия (прекратяване на брак в Германия), спорове и други правни въпроси?”¹³

Изречението в пример (9) е въпросително сложно съставно изречение с подчинено подложно изречение. Сложният предлог ‘в случай на’ е, от една страна, част от глаголната фраза в подчиненото изречение ‘можете да се обърнете в случай на’, и от друга, е опора на предложната фраза ‘в случай на развод’, чиято синтактична функция е обстоятелствено пояснение за условие. От гледна точка на словореда адюнктът е разположен отляво, непосредствено след съставния глагол ‘можете да се обърнете’.

(10) “Децата без един родител трябва да получават помощите си без оглед на нито един финансов критерий.”¹⁴

В простото изречение под номер (10) сложният предлог ‘без оглед на’ е опора на предложната фраза ‘без оглед на нито един финансов критерий’, чиято синтактична функция е обстоятелственото пояснение за отстъпка. Словоредът на разглежданото изречение, в чийто състав влизат подлог, сказуемо, пряко допълнение и обстоятелствено пояснение, е прав, следователно словоредната реализация на разглежданата фраза е отдясно на глаголната опора - съставния глагол ‘трябва да получават’ - без да се намира в пряк контакт с нея.

След внимателно проведения анализ на изведените по-горе примери (7), (8), (9) и (10) биха могли да бъдат направени следните изводи: 1) Синтактичната функция на предложните фрази, въведени със сложен предлог, може да бъде както адвербиална - примери (7), (9) и (10), така и предикативна - пример (8), която се припокрива с адвербиалната функция; 2) Сложните предлози не участват в състава на предложни конструкции със синтактична функция на непряко допълнение и несъгласувано определение, явление, което е характерно за едносъставните предлози (вж. напр. СТОЯНОВ, 1979, с. 90); 3) Предложната фраза с опора сложен предлог и именна група, изразена с относително местоимение, се реализира като подчинителна връзка в състава на сложното съставно изречение – пример (7). 4) Предложната фраза с опора сложен предлог в ролята й на обстоятелствено пояснение може да заема различни словоредни позиции в изречението спрямо опората на глаголната фраза. Словоредната й реализация е или отдясно, или отляво на глагола опора, като същевременно може да бъде разположена контактно до него или да не е в пряк контакт с него. В състава на сложното съставно изречение разглежданата предложна фраза може да въвежда подчинено изречение, чието място е след определяната дума в главното изречение – пример (7), тоест да е позиционирано в лявата периферия на подчиненото изречение или да е разположено в дясната му периферия – пример (9).

В заключение може да се обобщи, че сложните предлози представляват интересно лингвистично явление от теоретико-практична гледна точка. За тях все още няма установен единен термин, видно от разнообразието от терминологични изрази, употребявани в езиковедската литература. За утвърждаването и включването им в подсистемата на съществуващите предлози учените прилагат различни методи, анализи и тестове, изразяващи се в определяне на степента на споеност между елементите на словосъчетанието, в честотата на тяхната употреба в речевото изказване и пр. Сложните предлози като маркери на административния и публицистичния стил на общуване могат да бъдат заменяни с едносъставни и/или двукомпонентни сложни предлози, а в някои случаи и с деепричастие. Употребата на вариативни синонимни изразни средства при писменото общуване дава възможност за създаването на текст с по-жив изказ без ненужни повторения, като за избора на вида предлог – стилистичен синоним определяща роля има функционалният стил. Сложните предлози като носители на определен вид информация биха могли да бъдат отнесени и към вметнатите оценъчни изрази. Като структурен елемент в състава на предложните фрази те въвеждат изрази, чиято синтактична функция както в простото, така и в сложното изречение е адвербиална, като тази хипотеза би могла да бъде проверена в следващи проучвания. Изключение правят случаите, при които глаголната опора е глагол копула и синтактичната функция на предложната фраза е предикативна, припокриваща се с адвербиалната. Словоредната реализация на сложните предлози в предложната фраза е винаги предпоставена. В простото и сложното изречение разглежданите предлози могат да бъдат позиционирани в лявата или в дясната периферия на изречението, контактно или неконтактно разположени спрямо глаголната опора, като изборът за словоредна позиция е обусловен от това върху коя част на изречението пада акцентът.

Литература

АНДРЕЙЧИН Л., К. ПОПОВ, Ст. СТОЯНОВ. Граматика на българския език. София: Просвета. 2020, с. 283–287.

БОЯДЖИЕВ, Т., Ив. КУЦАРОВ, Й. ПЕНЧЕВ. Съвременен български език. София: ИК “Петър Берон”. 1999, с. 156, 159, 354–357, 509.

БУРОВ, Ст. Безпредложие. В: КОЕВА, Св. М. СТАМЕНОВ (съст.) Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” (София, 2021). Том 1. София: Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, [οnline]. [цит. на 28.08.2022]. Достъпно на: 3_Burov_Sbornik_tom_1.pdf (bas.bg)

ВЕЛЕВА, М. За устойчивите съчетания с предложна функция в съвременния български език. В: сп. Управление и устойчиво развитие 3-4/2005(13). [οnline]. [цит. на 28.08.2022]. Достъпно на: http://oldweb.ltu.bg/jmsd/files/articles/13/13-73_M_Veleva.pdf.

КОНСТАНТИНОВА, В. Предлози с причинна функция в съвременния български книжовен език. София: Издателство на Българската академия на науките. 1983, с. 10.

ГРАМАТИКА на съвременния български книжовен език. Том 2: Морфология. София: Издателство на БАН. 1983, с. 409, 411.

ИВАНЧЕВ, Св. Оглед (с оглед на, без оглед на), безогледен, безогледно, безогледност (1964а). В: ИВАНЧЕВ, Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София: Наука и изкуство. 1978, с. 328–334.

ИЛИЕВА, Д. For the simple sentence with circumstant explanation of the discount in the Bulgarian language. Proceeding of University of Ruse – 2021, volume 60, book 11.1, с. 141. [οnline]. [цит. на 14.01.2023]. Достъпно на: ISSN 1311-3321 (uni-ruse.bg).

КУЦАРОВ, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство “Паисий Хилендарски”. 2007, с. 136–146.

МАРИНОВА, Й. За някои особености на предлозите в българската книжовно-разговорна реч. В: сп.: “Проблеми на българската разговорна реч” т. 2. [οnline]. [цит. на 29.10.2022]. Достъпно на: https://journals.uni-vt.bg/poc/eng/vol2/iss1/10.

МУРДАРОВ, Вл. Разни съвети за предлозите. София: Black Flamingo Publishing. 2022, с. 95-98.

НИКОЛОВА-ГЪЛЪБОВА, Ж. Немска граматика. Справочник. София: Народна просвета. 1982, с. 319.

НИЦОЛОВА, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. 2008, с. 451–459.

ОСЕНОВА, П. Граматическо моделиране на българския език (с оглед на автоматичната обработка на естествен език). София: Издателство “Парадигма”. 2016, с. 86, 105, 137.

ОСЕНОВА, П. К. СИМОВ. Формална граматика на българския език. София: Институт за паралелна обработка на информацията, БАН. 2007, с. 46.

ПАШОВ, П. Българска граматика. София: Издателска къща “Хермес”. 2013, с. 61, 246–248.

ПЕНЧЕВ, Й. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив: Издателска къща “Вечерник”. 1998, с. 208.

СТАНЧЕВА, Р. Описание на простата синтактична група V → Pr. В: сп. Български език 69 (2022), 1. [οnline]. [цит. на 15.12.2022]. Достъпно на: _RUSSKA STANCHEVA (balgarskiezik.eu).

СТОЯНОВ. Ст. Някои особености на допълненията, обстоятелствените пояснения и определенията, изразявани с предлози + съществително имена. В: ПОПОВ. К. Помагало по български синтаксис. София: Издателство “Наука и изкуство”. 1979, с. 84–91.

ТОМОВ, М. Ил. КУНЕВА. Прости синтактични групи с прилагателно име и предлог в българския език Pr → A и A → Pr. В: сп. Български език 69 (2022), 1. [οnline]. [цит. на 15.12.2022]. Достъпно на: MILEN+ILIANA (balgarskiezik.eu).

ШЕНДЕЛЪС, Е. Практическая грамматика немецкого язька (на немецком язьке). Москва: “Вьсшая школа”. 1988, с. 250.

Интернет ресурси

Благодарствени писма (sueovarna.com). [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

20 подходящи пожелания за учител за различен повод - КОМСЕД Блог (comsed.net). [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

Децата без един родител трябва да получават помощите си без оглед на нито един финансов критерий – LexMedica News. [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

Проевропейски сили доминират в новия Европейски парламент - ШУМ.БГ (shum.bg). [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

Развод в Германия - WeKnowTheLaw - Последици от развода. [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

ТЪРСЕНЕ НА относно В РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (bas.bg). [οnline]. [цит. на 16.12.2022].

BAHR, J. 1, 2, 3, ... ganz viele: Die Anzahl der deutschen Präpositionen unter Berücksichtigung der Definition der Wortart. с. 6, 14. [οnline]. [цит. на 14.01.2023].

Достъпно на: 1, 2, 3, … ganz viele:Die Anzahl der deutschen Präpositionen unter Berücksichtigung der Definition der Wortart | Hausarbeiten Deutsche Linguistik / Germanistische Sprachwissenschaft | Docsity.

Einfache Strukturen (ids-mannheim.de). [οnline]. [цит. на 12.12.2022].

halber - Deutsch-Bulgarisch Übersetzung | PONS. [οnline]. [цит. на 15.12.2022].

Mehrwortausdruck (ids-mannheim.de). [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

mit - Deutsch-Bulgarisch Übersetzung | PONS. [οnline]. [цит. на 15.12.2022].

Präposition (ids-mannheim.de). [οnline]. [цит. на 11.12.2022].

Syntaktische Funktionen (ids-mannheim.de). [οnline]. [цит. на 12.12.2022].

um Himmels willen - Deutsch-Bulgarisch Übersetzung | PONS. [οnline]. [цит. на 15.12.2022].

Финка Сиракова, докторант към Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на Софийски университет “Св. Климент Охридски” с тема на дисертацията: „Лингвистични аспекти на предложните и безпредложни конструкции в българския език“.

Kontakt: fsirakova@uni-sofia.bg