Борислав Борисов

Филологическата подготовка в университетските специалности по традиция включва както теоретични, така и практически учебни занятия по превод. От бъдещите филолози се очаква да са усвоили не само чуждия език, но и умения, свързани с превод на различни видове текст – публицистичен, административен, научен, художествен. Някак в периферията обаче остават устният и филмовият превод, макар в една или друга степен да присъстват в учебните часове на филологическите специалности. В същото време предизвикателствата на съвременния свят подлагат на изпитание филолозите, владеещи чужд език, когато им се наложи да правят устни или филмови преводи. И художествената литература, и киното са изкуство сами по себе си, но подходът при превод на филм предполага малко по-различен тип умения от този при превода на художествена литература.

В настоящия текст ще се опитаме да представим в най-общ план етапите, през които преводачът на проза и на филм преминава, докато работи върху превода си. Същевременно в общественото пространство битува схващането, че и в двата случая става въпрос за превод на текст, който е произведение на изкуството, и че преводачът спокойно може да прилага уменията си по художествен превод и нещата ще се получат от самосебе си. Въпросът дали това на практика е възможно, обаче остава отворен.

Нека все пак започнем с етапите, по които двата вида превод, си приличат, като поставим основен акцент върху филмовия превод.

Запознаване с обекта на превода

Първото, което преводачът трябва да направи, е да прочете текста, респективно да изгледа филма, който ще превежда, за да се ориентира в съдържанието, контекста и концепцията на автора на текста или на филма. И ако си послужим със съвета на Г. Бакърджиева (Бакърджиева, 1998, с. 58), да изгледа филма, който ще превежда, като обикновен зрител, а не като преводач, тоест без непрекъснато да си задава въпроса как сега ще преведе това или онова.

Превод на заглавието

Следващата стъпка е да помислим как най-точно, но и как най-добре да преведем заглавието така, че то да съответства на контекста на случващото се във филма, ако се налага някаква промяна в оригиналното заглавие. Преводачът трябва да реши дали да запази оригиналното звучене на заглавието, дали ще добави нещо, или ще направи някакви промени. Подобен подход е приложен при превода на филма Přání k mání (2017) и заради липсата на удачен кратък и точен преводен еквивалент на български език, филмът е преведен като Третото желание. При превода на заглавието също трябва да се съобразяваме с прагматиката на езиковия изказ, отбелязва Я. Бъчваров (Бъчваров, 1996, 78–79) в статията си, посветена на проблемите на превода на чешки филми на български език. Той дава пример с две заглавия на филми, излъчени по Българската национална телевизия (тогава само Българската телевизия): Žena za pultem (1977) и Okres na severu (1981), които са преведени като Жената зад щанда и Околия на север вместо Жената на щанда и Окръг на север. Разбира се, буквалният превод винаги може да създаде проблеми, затова преводачът винаги трябва да съобразява превода на заглавието както със сюжета на филма, така и с цялостното внушение, той носи. Така например чешките игрални филми Duch nad zlato (2013) и Kobry a užovky (2015) са преведени като Духът и неговото златно съкровище и Хищници и жертви вместо буквалния превод Духът над златото и Кобри и смоци. Докато в първия филм главният герой е дух, който е пазител на златно съкровище, и преводът на заглавието се налага да бъде по-описателен, то във втория случай прякорите на двамата главни герои – Кобрата и Смока, са изведени в заглавието като обобщителен образ на хищническия свят, в който се развива действието във филма, и буквалният превод по-скоро би насочил вниманието в погрешна посока. Филмът разказва историята на двама братя, занимаващи се с измами, кражби и всякакъв вид незаконни дейности, в които винаги едната страна е в ролята на хищника, а другата се превръща в негова жертва, като понякога дори си разменят ролите, т.е. хищникът става жертва и обратното. С оглед на казаното дотук, преводачът има право да предложи свой превод на заглавието, без да настоява, че това е единственият и най-добър вариант на превода. Ще се позовем отново на думите на Я. Бъчваров, който казва, че „по време на преводаческия процес не трябва да се придържаме сляпо към оригинала, а да изхождаме от ситуацията, от по-широкия контекст и следователно да се абстрахираме от конкретния езиков израз, съдържащ се в оригиналния текст, за да изберем такъв еквивалент, който функционално най-точно отговаря на смисъла (Бъчваров, 1996, с. 79).

В крайна сметка това са двата етапа от преводаческия процес, които, казано накратко, се припокриват изцяло при превода на филм и на проза. От тук нататък преводът на филм предполага съвсем различни стратегии предвид спецификата на филмовия текст, който е изграден основно от диалогична реч. Докато в художествената проза на базата на текста читателят визуализира в съзнанието си обстановката, героите, ситуациите и т.н., то във филма зрителят вижда всичко това на екрана и не му се налага да доизгражда в съзнанието си визуалната страна на случващото се.

Преводът на текста

Филмовият превод по презумпция се осъществява посредством дублаж или със субтитри. Тук е мястото да отбележим, че филмовият превод се прави на базата на т. нар. монтажен лист, наричан също така скрипт, в който са „свалени“ диалозите от фонограмата на филма и който представлява стандартен текстов файл. От голямо значение е също така отсъствието на възможността за даване на уточняващи бележки под линия във филмовия превод, когато става въпрос например за някаква реалия или специфичен израз. В тези случаи преводачът трябва да съобрази случващото се на екрана и да се опита по някакъв начин да вмъкне функционален еквивалент на реалията или на израза, без да обърка зрителя за какво всъщност става дума в действието на филма.

Друга особеност при превода на филм за разлика от превода на художествена литература е, че преводачът непрекъснато трябва да следи речевата дейност на героите във видеофайла и да съотнася преводния текст, респективно репликите, към нея. Не без значение е и дали филмът ще бъде дублиран или е предвидено да бъде със субтитри. За филмовия превод със субтитри е характерно компресиране на преводния текст. Това се налага от изискването да има точно определен брой знаци на ред, от една страна, но и да се даде време на зрителя да прочете съответния ред – от друга. При превода на филм със субтитри се прилага едно просто практическо правило: зрителят трябва да съумее да прочете два пъти появяващия се на екрана надпис до смяната му със следващия. При превод за дублаж пък се следи продължителността на произнесената от актьора реплика и преводачът трябва да предложи преводен вариант със същата продължителност на тази реплика. Тоест дублиращият актьор трябва да може да синхронизира съответната реплика от изходния език, без да застъпва следващата реплика, но и да не приключи изчитането ѝ, преди тя да е приключила на изходния език (Бакърджиева, 1998, с. 58).

Който от двата подхода да бъде избран за превод от чешки на български език, несъмнено ще се отрази на преводния текст заради превода от синтетичен на аналитичен език. Дори бихме казали, че при субтитриания превод контракцията на текста е още по-голяма и наложителна предвид особеностите, които споменахме по-горе.

Нека все пак дадем няколко примера – от филм за дублаж и филм за субтитри, които да онагледят до каква степен се е наложило текстът на български език да бъде съотнесен към оригиналната реплика, за да може дублиращият актьор да я синхронизира с оригинала и да спази паузите в оригиналната реч, респективно да бъде компресиран заради необходимостта от смяната на субтитрите на екрана. Примерите са от два чешки филма – „Лабиринт“, излъчен с дублаж, и „Желари“, излъчен със субтитри:

Ty zlomený ruce a nohy a způsob smrti by tomu odpovídaly, ale co ten zbytek? Víš, co s tím museli mít práce, než to takhle naaranžovali?

(Labyrint)

Всичко пасва до счупените ръце и крака и до начина на убийството, ами останалото?.. Защо им е трябвало да си отварят допълнителна работа?

(„Лабиринт“)

Měl byste odejít, ten dům má narušenou statiku. Každou chvíli to může spadnout. Pojďte, majore, není to tady bezpečný.

(Labyrint)

Трябва да излезете, не бива да оставате в къщата. Всеки момент може да рухне. Хайде, майоре, тук не е безопасно.

(„Лабиринт“)

Nerad bych ji ještě víc rozrušoval. Karlova smrt ji velmi zasáhla. Vše ostatní můžeme probrat spolu.

(Labyrint)

Не искам да се вълнува повече. Смъртта на Карел я срина. Останалото можем да обсъдим и двамата.

(„Лабиринт“)

Nikdo to po tobě nemůže žádat, jestli už nechceš.

(Želary)

Никой не може да те принуди.

(„Желари“)

Kdyby se vyskytly potíže, musíš se obálky zbavit za každou cenu.

(Želary)

Ако възникне нещо, отърви се от пликовете!

(„Желари“)

…se dvěma vchody, ze dvou různých ulic. Já vejdu vchodem z Poštovské. Druhé patro, dveře napravo od schodiště…

(Želary)

… с двата входа. Влизам от ул. „Пощовска“, втори етаж, вратата вдясно…

(„Желари“)

Дублаж или субтитри?

Както вече споменахме, филмовият превод се реализира по два начина: чрез дублаж или чрез субтитри. Всеки от двата начина си има както своите предимства, така и своите недостатъци. Няма как да се отрече фактът, че гледането на субтитриран филм дава възможност на зрителя да следи оригиналния глас на актьорите с всички нюанси, които те пресъздават чрез ролята си. В този ред на мисли Дж. Борел, който на базата на направено специално проучване стига до много интересни изводи за възприемането на филм със субтитри, заявява, че при наличие на базови знания по чуждия език, от който се превежда, може да се говори дори за задълбочаване на тези познания, но в същото време и да спомогне за възпитаване на толерантно отношение спрямо съответната чужда култура (Борел, 2000). Противниците на този преводачески похват обаче изтъкват, че четенето на субтитрите отнема от възможността на зрителя да следи внимателно действието, което в същото време се улеснява при дублирания превод. Безспорно обаче е оскъпяването при дублирания превод, също така невинаги е гарантирано съответствието между гласовите характеристики на дублиращия актьор и актьора, участващ във филма. Все пак трябва да отчетем факта, че в България има добра традиция в дублажа и в редица случаи дублажът спомага за по-добрата рецепция на филма сред зрителите. Единственият напълно обоснован избор за превод чрез дублаж е, когато филмът е предназначен за детска аудитория, за която би било трудно да изчете субтитрите, особено за тези, които все още не умеят да четат.

И накрая, след като преводачът свърши своята работа, думата има редакторът на превода и особено ако той е опитен, можем да говорим за сполучлив филмов превод. При дублажа последната дума имат актьорите, които го озвучават – от тях зависи как ще бъде приет филмът, в това число и самият превод.

Литература

БАКЪРДЖИЕВА, Г. Тайнствено стечение на обстоятелствата, или как се превежда филм. – В: Homo bohemicus. 100 години чешко кино, 1998, №4, 57–59.

BORELL, Jonas. Subtitling or dubbing? An investigation of the effects from reading subtitles on understanding audivisual material. In Cognitive Science [online]. 2000 [цит. ноември 2020]. Достъпно на: https://lup.lub.lu.se/luur/download?func=downloadFile&recordOId=1329005&fileOId=1329006.

БЪЧВАРОВ, Я. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996.